Всеки иска да започне новата година на чисто. Да бъде по-щастлив, по-успешен, по-обичан и обичащ. А какво трябва да дадем, за да постигнем този резултат?

Точно както домът ни е запълнен с десетки непотребни вещи, така и сърцето ни често се оказва склад за остарели и ненужни чувства. Било то носталгия по миналото, мъка по човек, който вече не в живота ни, гняв заради наша или чужда грешка.

Архивираме този негативизъм дълбоко в себе си. А след това се чудим защо все няма място за нови чувства, хора, места. Най-голямата грешка, която може да направим със себе си, е да живеем в миналото и да съжаляваме за моменти, които няма как да поправим.

Докато извръщаме глава назад, пред нас минават много възможности, които остават незабелязани. Същото е и с хората. Неизбежно е - едни си тръгват, други идват. А тези, които остават, заслужават да ги гледаме като цвете под похлупак.

Но и да им даваме да дишат от време на време. Прекаленото задушаване с чувства не е добро за никого. Изпива нашата енергия, а често остава недооценено или грешно тълкувано.

Освен да спрем да хабим нерви и емоции за миналото, същата практика е добре да приложим и по адрес на околните. В днешното ежедневие често срещаме хора, способни да развалят деня ни за минута-две. Но дали ще им позволим - е лично наш избор.

Няма по-добра услуга, която да си направим, от тази да щадим нерви и чувства. Цялата тази енергия, изразходвана нецелесъобразно, може да генерира едно много по-щастливо битие в напълно обозримо бъдеще.

Заслужава ли наистина онзи, който ви засече с колата сутринта, да го споменавате цял ден. Мислим, че сами добре знаете отговора, въпреки че често го забравяте.

Разбира се, не искаме да слагаме розовите очила и да ставаме слепи за нюансите на живота. Макар емоционалният далтонизъм понякога е за предпочитаме. Тези, които заслужават, обичаме силно. А другите възприемаме някъде около гамата със сивите цветове.

Именно там е мъртвата зона на чувствата. Малко смях, няколко усмивки, помощ и съчувствие. Но в премерени дози. Точно както физическото претоварване води до изтощение, така и прекомерната емоционалност изстисква душата.

Планиране на мечтано пътуване, усърден труд за повишение в работата, грижи за роднините и незабравими мигове с любимия човек. Това са наистина важните моменти от живота. А за да успеем да им се насладим пълноценно, трябва да разчистим място. В съзнанието, в сърцето. /lifestyle.bg