Звучащата привлекателно идея на Кремъл да събере в Сочи (срещата е предвидена за 28 януари 2018 година – бел.ред.) колкото се може повече сирийски делегации на преговори за регулиране на сирийската криза, на практика се оказа трудна за реализация. Инициативата на Владимир Путин беше унищожена “от основите” от настоящите “приятели” на Русия в региона – новопоявилият се турски султан Ердоган и духовния водач на Иран, аятолах Хаменей. Всеки от тях прекара през филтъра на своите егоистични интереси поканените на замисления форум и съответно зачеркна неудобните за Анкара и Техеран (Дамаск) делегации. Изключвайки от срещата в Сочи кюрдската Партия на демократичния съюз (ПДС), която пое и изнесе основната тежест в борбата с терористите от Ислямска държава и “Джабхат ан-Нусра”, Турция и Иран с неговите марионетки в Дамаск още веднъж показаха, че не само не искат да виждат кюрдите на масата за преговори, но както и преди не ги приемат за равноправни граждани на Сирия.

Нещо повече: опитите на Анкара и Техеран да се оправдаят и някак си да прикрият действията си чрез вкарване на отделни лоялни на тях кюрди по националност в една или друга делегация от опозиционните или правителствените сирийски представители, в никаква степен не могат да компенсират огромните щети от изолацията на ПДС. Ердоган е онзи, който се държи по-нагло и разюздано в конкретната ситуация. Войските му не само са окупирали значителни територии в северна Сирия без каквото и да е разрешение от страна на Дамаск или по решение на ООН, но едновременно с това турските военни преднамерено избиват сирийци – етнически кюрди. Уж, че тези сирийци са близки по идеология към турската Работническа партия на Кюрдистан (РПК) и това е основание да бъдат безнаказано обстрелвани и унищожавани с танкове и артилерия. В последно време Анкара заплашва да нахлуе в сирийската провинция Африн, където също живеят кюрди, и да наложи в тези територии своя окупационен “ред”. Световната общност и Москва си затварят очите за фактическото нарушаване на суверенитета на Сирия и геноцида спрямо местното население. Очевидно имаме случай, в който сработва известната максима на един от историческите дейци от миналия век: “Кучи син, но свой кучи син”.

Освен ПДС в Сочи по различни причини няма да присъстват и други представители на антиасадски и антиирански партии и движения (ер-риядската и групата от Кайро), както и много лидери на въоръжената опозиция и полеви командири. Те приемат като основни терористи в Сирия режима на Асад, ливанската шиитска групировка “Хизбула” и КСИР на Иран, затова като предварително условие за да участват в преговорния процес поставят искането за оставка на Асад. Дамаск, от своя страна, обяви за предатели и терористи кюрдите и непримиримата арабско-сунитска опозиция и заяви за готовността си да ги разоръжи с прилагане на сила. Успешните действия на ВКС на РФ срещу Ислямска държава и помощта на чуждестранната шиитска коалиция значително укрепиха позициите на Башар Асад и сега в обкръжението му набира мощ “партията на войната”. Арабско-алавитската върхушка и функционерите от партията Баас са готови да продължат гражданската война - с поддръжката на Техеран – до последния сириец. Реваншистките настроения сред "ястребите" в Дамаск продължават да набират сила. Едновременно турските, иранските и сирийските специални служби с лека ръка създават свои “джобни” партии, на които е отредена ролята на марионетки на преговорите в Сочи. Особено усърдни в тази дейност са сирийските специални служби.

По този начин, още преди да започнат, срещите в Сочи и очакваните резултати, се оказват под въпрос. Ясно е, че турските и иранските посредници далеч не са най-добрите медиатори в сирийския преговорен процес и всеки от тях “дърпа чергата” на бъдеща Сирия към себе си. За тях главна цел остава с течение на времето да поставят в Дамаск свое марионетно правителство или поне да запазят завоюваните към днешна дата плацдарми и анклави на територията на държавата. При това, те са единни в провеждането на антикюрдската и като – антисирийска политика. Аргументът на Анкара и Техеран в борбата срещу сирийските кюрди е прост: задушавайки от корен кюрдското национално движение в Сирия, ще позволи да се предотвратят настояванията на турските и ирански кюрдски малцинства за защита на законните им права и свободи.

Станислав Михайлович Иванов, експерт по Близкия Изток