Какво може да очакваме от 2018 г. Зададохме въпроси на водещи експерти за техните залози за събитията, които предстоят - у нас и по света, в политиката, бизнеса, за личните финанси, в спорта.

Днес публикуваме отговорите на Михаил Константинов:

1. Европредседателството - успешно или не?

Задължително ще е успешно, но и много трудно. Не са изключени технически фалове, например падане на прясна мазилка върху главите на еврочиновниците в новоремонтирания НДК. Истински трудни са политическите проблеми, за някои от които се сещаме. Най-неприятни обаче са “черните лебеди”, т.е. ужасиите, за които не се сещаме, но ще ни се случат. За кое отсега знаем?

Първо са процедурите около Брекзит, с който и британците не са наясно. Следва конфликтът между нови и стари членки на ЕС. България трябва да лавира и да гаси пожари между Полша и Унгария, от една страна, и Германия и Франция, от друга. Нашето ръководство, за щастие, от пожари разбира.

Войната в Украйна и

конфликтът между

Брюксел и Анкара

също са много тежки проблеми. Може да има феерия от бомби по улиците и площадите на Европа през новата година. Русия вече заяви, че ще унищожава терористите на място, а един британски министър изказа почти същата мисъл. Защото терор се бори с антитерор, а не с плюшки. Във връзка с това трябва ясно да решим каква сила ще използваме за защита на външните европейски граници. За който е забравил - граница се пази със сила. Другото е предателство.

2. Ще затвърдим ли тренда за усилия за лидерство на Западните Балкани.

Трябва да го затвърдим, защото иначе ще загубим това, което вече постигнахме. А то е исторически пробив във връзките с Македония и незаобиколима позиция в отношенията между Европа, Западните Балкани и Турция. И донякъде в невъзможния диалог на Запада с Русия. Геополитиката винаги е била решаващ фактор в междудържавните отношения. Днес това би трябвало да се е изяснило и на най-отвеяните либерали.

3. Ще има ли предсрочни избори?

Ако имаме някакъв минимален акъл като нация, няма да има. Ако нямаме, ще има. А резултата го знаем: 1. ГЕРБ, 2. БСП и спор за останалите места до пето или шесто. Бих се радвал да видя и една нормална градска десница, дори и да няма избори. Какъвто именно ще бъде случаят.

4. Ще има ли смени на министри?

Една-две такива смени по средата на мандата обикновено са здравословни. Да припомня ли как при управлението на ОДС през 1999 г. изхвърчаха половината министри? Тогава обаче не стана толкова здравословно, тъй като не се обясни защо, аджеба, е това изхвърчане. А и защото се подцени царското цунами две години след това. Но то е така, каквото човек сам си направи, друг не може да му го.

5. Коя ще е основната трудност, с която ще се сблъскат управляващите?

Някои от проблемите и трудностите ги изброих в отговора си на първия въпрос. Но, разбира се, остава реката с черни тръстики, в които черни лебеди и в този момент снасят черни яйца. Не бива да им позволяваме да се излюпят! Или поне не на всичките.

Основна трудност пред всяко управление през всички времена е била и остава собствената му глупост. Оцеляват тези управления, народи и държави, които не позволяват глупостта им да ги убие. Вярвам, че България е именно такава. Щом прадедите ни са я отвоювали с толкова кръв, ние трябва да намерим сили да я опазим. Защото България е над всички ни и над всичко.

6. Опозицията - силна или слаба?

Трябва да е силна, защото това е полезно за държавата и за самата опозиция. И не просто е полезно, задължително е. В момента почти всички партии извън ГЕРБ имат лидерски проблем.

Нека да си го решават и да не ни занимават със себе си, а да предлагат политики. Ако могат.

Впрочем на фона на това, което се случва сред новите ни съюзници (холивудските дивотии от вида “мен също”, мигрантската каша и глупостта “елате всички”, неспособността да се управляват кризи, фалша и лицемерието), все повече съм горд от това, че съм българин в България. И децата ми също. /24chaasa.bg