Отвърна на удара на

ФБР, прелъсти

саудитците и

изтанцува гневно

танго с Ким Трети

ТРЪМП нахлу в 2017 г. като слон в стъкларски магазин и успя да счупи най-безценната ваза – да разпердушини ФБР. Първо уволни директора Джеймс Коуми. Тези дни и зам.-директорът Андрю Макейб обеща да се пенсионира скоропостижно. Шефът на контрашпионажа Питър Стрък бе компрометиран и понижен и така нататък, и така нататък. И не се знае кога метлата ще спре.

Това е исторически подвиг, защото никой президент досега не се осмели да посегне на ФБР. Но пък Тръмп не започна първи. В края на 2017 г. ясно лъсна, че във ФБР е имало заговор срещу него и в полза на Хилари Клинтън, и то още в началото на президентската надпревара. През 2018 г. този сблъсък може да му вземе главата, т. е. президентството, но пък и на ФБР няма да му се размине. Със сигурност парламентът ще го постави под контрол.

Дори да бъде

импийчнат,

Тръмп няма да спре да се хвали, че е започнал да разчиства “вашингтонското блато” – едно от предизборните му обещания. За една година той доказа, че е бил сериозен в обещанията си. Е, много неща не успя да изпълни, но не му липсваше желание.

Не успя например да отмени и замени закона за достъпно здравеопазване “Обамакеър”, но хвърли много труд. Все още не е започал да строи и обещаната стена по границата с Мексико, но проектирането напредва. И най-важното е, че Тръмп успя да прокара обещаната данъчна схема, която намали корпоративния данък с 14 пункта, но вероятно ще увеличи държавния дълг с 1,5 трилиона.

Да не забравяме, че отмени и тихоокеанското споразумение за свободна търговия, замрази трансатлантическото, опитва се да предоговори и северноамериканското (НАФТА). За добро или за лошо, човекът упорито се опитва да си спази обещанията.

На това отгоре икономиката на САЩ взе да се подобрява, което според мен по-скоро се дължи на икономическия цикъл. Но нищо не пречи на Тръмп да си го отчете като успех.

За нас тук това не е толкова важно. Но нещата са органически свързани. От вътрешната политика зависи дали Тръмп ще оцелее, а от това зависи геополитическата въртележка, в която ние сме едно от малките винтчета.

При Обама имахме ясна стратегия, която бе набрала определена инерция. Тръмп започна да налага друга схема, но успя само 50 на сто. Получи нещо като недовършена нова сграда, съединена с недосъборена стара къща.

Тръмп очевидно не си изпълни обещанието да затопли отношенията с Русия, но не защото не искаше, а защото не му позволиха. През август Конгресът го принуди да подпише нови санкции срещу Кремъл, а още в началото на 2018 г. се очакват още едни санкции в чест на руските президентски избори, които би трябвало да изправят косите на руските олигарси.

Ако през 2018 г. Тръмп успее да излезе сух от разследването за връзките си, нищо чудно пак да се мине към затопляне. Но засега това изглежда малко вероятно.

Затова пък

планът му за

Близкия изток се

разгърна

блестящо

Когато реши да премести американското посолство в Ерусалим, арабските държави реагираха анемично, като че нищо особено не е станало. Преди това обаче Тръмп успя да зариби престолонаследника Мохамед бин Салман (МБС). Какво е дал в замяна, не е ясно, но преди месец МБС арестува най-богатите принцове, подложи ги на разпити и изтръска няколко милиарда от офшорните им кесии. Най-вероятно Тръмп му е дал данните за сметките. А разпитите се водят от частната армия “Академи”, бившата “Блекуотър”. Нейният шеф е брат на министърката на образованието в кабинета на Тръмп.

Президентът обеща да денонсира ядрения договор с Иран и нищо чудно да го направи през 2018 г. Не е ясно доколко това има нещо общо с новогодишния опит за цветна революция в Техеран, която нашите медии отразиха обилно, но пък изтърваха много по-масовите демонстрации в подкрепа на режима.

В началото Тръмп искаше да прикотка отново Турция и точно затова назначи за съветник по националната сигурност генерал Майкъл Флин. Добре известно бе, че Флин е на заплата при Ердоган. Но Флин бързо изхвърча, беше разследван и официално обвинен. Явно и през 2018 г. отношенията на САЩ с Турция ще останат ледени,

освен ако Бойко

Борисов не се

намеси

да оправи нещата

с Ердган

Той го може.

Като се отказа от тихоокеанското споразумение за свободна търговия, Тръм спаси Китай от икономическа изолация. А може би и от брачен договор с Русия. Срещу това той очаква Китай да принуди Северна Корея да се откаже от ядрените оръжия. Позицията на Пекин най-добре се описва с лафа на нашия ром: “Исках да го направя, ама нещо нямах желание.”

Затова пък спорът между Тръмп и Ким Трети се превърна в голямо шоу. Тръмп го нарече Човека ракета, а Ким му отвърна с “дотард” – остаряла дума в английския, която означава нещо като умствено изостанал. Личи си швейцарското възпитание. Само за една година Северна Корея премине от ядрени бомби към термоядрени и от ракети със среден обсег към стратегически ракети, които могат да ударят всяко американско селце и паланка.

Пред Тръмп остават два варианта – или да удари изненадващо и хирургически, или да преговаря с Ким като мъж с мъж. Ако ще удря, по-добре да избърза, докато Северна Корея не е въоръжила новите си ракети с бойни глави. Какво са някакви си 10 милиона южнокорейци?

Но на 12 декември държавният секретар Рекс Тилърсън подхвърли, че САЩ са готови да започнат разговори с Пхенян без предварителни условия. После се чу, че Тилърсън ще го уволняват. Никой не знае какво е в главата на Тръмп, но Китай започна да изгражда мрежа с бежански лагери покрай границата със Северна Корея в очакване на бойните действия.

В отношенията си

с Европа Тръмп

си изпълни

обещанието,

а то бе да я притисне проактивно. През март той прие Меркел в Белия дом, но отказа да се ръкува за снимките. При закрити врати може и да са се прегръщали горещо, но избирателят видя каквото видя. На другия ден Тръмп се изтуитна, че Германия дължи големи суми на НАТО и на САЩ. Време е да си плати.

През май Тръмп посети Брюксел за среща с европейските лидери и се закани, че ще наложи 35% мито на немските автомобили. Меркел пък отговори, че европейските лидери трябва да вземат съдбата в ръцете си и повече да не разчитат изцяло на САЩ. Пак да разчитат, но не изцяло. През август новите санкции срещу Русия породиха нови търкания.

Тръмп не постигна кой знае какво, но успя да вдъхнови Източна Европа за бунт. Това пролича на последния вот в ООН за решението на САЩ да премести посолството си в Ерусалим. Целият ЕС с изключение на Източна Европа, но без България, осъди този ход. Ние твърдо застанахме с Германия, както сме правили винаги исторически.

Така в нашия район започна позиционно раздалечаване, което засмуква навън напрежението – Източна Европа на една страна, Западна на друга, а Турция и Гърция на трета и четвърта. И само България по средата попадна в нещо, което метеоролозите бих нарекли мнго ниско атмосферно налягане. Как ще завърши това ще видим, но едно е сигурно – властите ще го отчетат като голям успех. /24chasa.bg