От ноември в центъра за обществена подкрепа „Бъдеще за децата на Аспарухово“ работят доброволци по покана на варненската фондация „Василица“. С Едгарас Гракулскис от Клаипеда, Литва, и с Хавиер Санчес от Валядолид, Испания, разговаряме за мисията им у нас.

- Какво ви доведе в България и по-точно във Варна?

- В Литва членувам в организация „Салтес“ и аз сам избрах България за моята доброволческа мисия. Хавиер членува също в подобна организация „Билдинг бриджес“ /изграждане на мостове/ и неговият избор е бил същият. Водещото е в избора и на двама ни е, че е непозната държава, от новите еврочленки.

Признавам, че и ние знаехме твърде малко за вас. Хавиер не говори български, а аз с десет урока при пристигането ми тук се справям задоволително.

Тук сме като представители на европейска доброволческа служба по европейската програма „Еразъм“ и сме доброволци във Варна вече една година. Нашата мисия е да работим с деца в неравностойно положение. Това лято през юли и август бяхме в с. Бенковски в читалището с деца от местната общност. Организирахме игри, занимания по английски и др. дейности.

- Кой ви насочи към сътрудничеството с ЦОП „Бъдеще за децата на Аспарухово.

- Осъществихме първите контакти чрез сдружение „Василица“. Участваме в груповите занимания с децата в Аспарухово, в ролеви игри, игри за концентрация, учим английски, съдействахме за подготовката на коледното тържество в центъра. Дори го заснехме и се радвахме заедно с участниците. Установихме добро взаимодействие с екипа на центъра за обществена подкрепа.

- Какво ви харесва и какво не у нас.

- Някои храни като баница, супите са много вкусни, българското вино, Хавиер не пие алкохол, но аз го оценявам по достойнство.

Но замърсяването на въздуха, тежкият автомобилен трафик, както и публичния транспорт са нещо, върху което има още какво да се направи, за да бъде подобрен. Твърде много са старите, макар и красиви, но неподдържани сгради, тротоарите също са нещо, което прави вида на градовете непривлекателен.

Далеч от представите ни за съвременен транспорт е железопътният. Ние пътувахме до Велико Търново, Благоевград, София, Шумен, Несебър, Провадия, Сливен.

- Като туристи, или във връзка с дейността ви?

- В някои случаи пътувахме за тренинги и семинари, срещи с други участници в програмата, в други – при приятели или като туристи. В Сливен бяхме жури в ученически турнир по английски.

- Докога сте тук и какво още ви предстои?

- Аз /Едгарс/ съм до юни, а Хавиер до октомври. След Нова година ще работим в „Къщата на куклите“, в Центъра за обществена подкрепа в Аспарухово, а до края на мисията ще заснемем филмов материал за пребиваването ни тук. Имам вече откъси, планираме интервюта с всички, с които ни срещна мисията ни тук. Можем да продължим виртуалните си срещи в сайта на програмата https://ec.europa.eu/programmes/erasmus-plus/opportunities/individuals/young-people/european-voluntary-service_bg

- След едногодишната си мисия тук бихте ли дошли отново в България

- Да, страната и хората много ни харесват, има хубави места за туризъм, българите лесно се сприятелявате./fvladislavovo.org