Гергана Попова описа екшъна във фейсбук, издирват се още жертви

В последния работен ден преди празниците Гергана Колева се прибира към къщи с трамвая. Джебчийки са откраднали портмонето от чантата й, но тя запомнила как изглеждат съмнителните мургавелки. Жертвата и нейната приятелка тръгват да ги търсят. Намират много портмонета в кошчетата по спирките, а накрая намират и циганките в трамвай от същата линия. Обаждат се на полицията. От 4 районно ги съветват да помолят ватмана да не отваря вратите. Полицаите пристигат и залавят попадналите в капан джебчийки.

Ето и разказа на Гергана, който пише докато чака в полицейското управление:

Днес ми откраднаха портмонето в претъпкания трамвай 7, на който се качих, за да избегна чудовищните задръствания по път за вкъщи.

През цялото време внимавах за чантата си, която беше затворена с цип и държах близо до себе си. Джебчийките бяха 3 жени от ромски произход и едно 11-годишно дете. Качват се за 1 спирка и действат толкова ловко, че в момента, в който усетих, че ципът на чантата ми беше леко отворен, те вече бяха слезли. Първата ми реакция беше да звънна на 112, а след това в офиса, за да може някой колега да провери дали случайно не съм го забравила там, но никога не съм била по-сигурна в нещо през целия си живот. Портмонето ми беше откраднато и знаех точно кои бяха извършителите.

Имах късмет с мен да бъде моята приятелка, която за разлика от мен запази самообладание. Качихме се на трамвая в обратната посока, за да видим дали случайно не са още там. Сетихме се и да проверим в кошчетата наблизо дали портмонето ми не беше там, когато на спирката на гимназията по текстил и моден дизайн намерихме 3 изхвърлени портмонета! Прибрахме ги и без да губим време продължихме по пътя на крадците. Слязохме на следващата спирка бул. “Акад. Иван Гешов”, където изхвърлено на стълбите на подлеза беше още 1 портмоне. Взехме и него и като се качихме на спирката видяхме 4-те жени!!! Бяха там, готови да нападнат следващите си жертви. Позвъних на 112 и им обясних за случилото се, а те ме свързаха с 4-то районно. Вече имахме план за действие. Качихме се след тях в трамвая и чакахме да видим какъв ще бъде следващият им ход. Те знаеха, че ги следим и се опитаха да ни объркат слизайки от трамвая на следващата спирка и качвайки се отново, но не бяха достатъчно умни. По съвет на служителя на районното, с когото разговарях отидох до ватмана и му казах да не отваря вратите на трамвая, защото полицията вече беше наблизо. Дойдоха в рамките на 5 минути и успях пред тях да разпозная жената с черната кожена шапка и малкото дете, което също носеше шапка, която нямаше как да объркам. В тълпата не можахме да разпознаем останалите 2 момичета, но е много вероятно да са успели да избягат с откраднатите портфейли.

Пиша Ви от 4-то районно в София, където при отиване със задържаната и малкото дете, видяхме и две други пострадали, които моментално разпознаха обирджийката. Все още сме в районното, където продължават да постъпват още сигнали. Това е накратко историята, която исках да споделя, защото вярвам, че може да помогне на някого и ако някое от тези портмонета са Ваши, моля да се свържете с 4-то районно. Аз все още се надявам, че повечето откраднати вещи тази вечер могат да бъдат намерени. Спокойни празници на всички и имайте едно на ум. Дори когато сме нащрек, джебчиите са много опитни и безскрупулни и никой не е застрахован. Споделете за да помогнете.

Рали, ти си моят герой и причината да не се откажа в това неочаквано разследване в последния работен ден преди празниците. Безкрайно съм ти благодарна и се възхищавам на твоето умение да се справяш в трудни ситуации и доброто ти сърце.