Над 80% от българите все още предпочитат контакт "на гише" с различните администрации, вместо дигитално взаимодействие с институциите. Това сочат данните от проучването на "Галъп интернешънъл" за установяване на обществени нагласи по отношение на същността, целите, основните приоритети и очакваните резултати от електронното управление на Република България. Проучването е по поръчка на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАУЕ).

Според данните на "Галъп" едва 5% от българите или около 250 хиляди души предпочитат да взаимодействат по електронен път с администрацията като мнозинството от тях са на възраст между 25 и 36 години, с висше образование и с по-благоприятна житейска перспектива.

Въпреки ниския процент обаче обществото е склонно да даде кредит на доверие на политиката за въвеждане на електронното управление. Същевременно очакванията остават умерени.

Около 14% от анкетираните или около 750 хиляди граждани са посочили, че през изминалата година са ползвали електронни административни услуги с различна честота. Мнозинството от тях оценяват позитивно качеството на този тип услуги.

В рамките на последните 12 месеца 78% от българите не са търсили никаква информация или административни услуги онлайн на интернет страниците на държавните институции.
Останалите 22% пък се обръщат онлайн към администрациите по-скоро по принуда - за да търсят информация и услуги, свързани с различни задължения към администрациите, включително към НАП, местни данъци и такси, здравни и пенсионни осигуровки, обезщетения за майчинство. Под 3% е от анкетираните търсят информация, свързана със защита на техни права, култура, туризъм и отдих.

Мнозинството от българите смятат, че електронното управление облекчава гражданите преди бизнеса и самите администрации. Близо 80% от запитаните са оптимисти, че ще отпадне необходимостта от документи на хартиен носител, а 75 на сто считат, че административното обслужване по-скоро ще се подобри.

Около 60% от българите са оптимисти, че с електронното управление ще се намали административната тежест на бизнеса, а близо 50% са убедени в пълното въвеждане на т.нар. "служебно начало" от институциите.

Наред с това обаче българите не са оптимисти, че с реализирането на политиките за е-управление корупцията ще намалее.

Обществото е и раздвоено относно вероятността за въвеждане на електронно дистанционно гласуване по интернет - по около 48% от запитаните.

Само 2% смятат, че финансирането е водещ фактор за реализацията на е-управлението в България, докато близо 1/3 от анкетираните са заявили, че волята и желанието от страна на държавата и политиците е ключовото условие за това. Мнозинството отчита като водещ фактор за цялостната държавна политика за е-управление личната воля, а не наличието или липсата на ресурси.

Според 7% от запитаните посочват дигиталните умения като водещ фактор за реализирането на е-управлението. 7% пък са посочили като ключов фактор правната рамка.

За 44% злоупотребата с лични данни е водещ риск при използването е-управлението. Близо 25% се опасяват от злонамерена външна намеса и хакерски атаки.

Според българите успешната политика за е-управление минава през резултати, а не намерения.

С най-голяма значимост за е-управлението според анкетираните е оперативната съвместимост (78%). 50 на сто пък са посочили като най-значимо намаляването на административната тежест и излишните регулации.

Същевременно близо 70% от запитаните заявяват, че не използват или не възнамеряват различните средства за електронна идентификация за целите на административното обслужване и за лични нужди, в това число ПИН, ПИК, квалифициран електронен подпис или други.

И въпреки че около 1/3 от българите припознават необходимостта от идентификация по електронен път, под 4% от тях използват средството за е-идентификация с най-висока сигурност, каквото е квалифицираният електронен подпис. Близо 15% от запитаните предпочитат да използват едно универсално средство за електронна идентификация.

Проучването на "Галъп" е осъществено в периода 31 неомври - 7 декември между 756 души на възраст над 18 години. /news.bg