В глобално сеизмично отношение изминаващата 2017 г. беше една нормална, малко по-слабо активна средностатистическа година - без грандиозни разрушителни земетресения и с малко под нормалната честота на много силните земетресения - общо 8 с магнитуд по-голям от 7. Пет от тези силни земетресения бяха в Тихоокеанския сеизмичен пояс, а три - в континентални области - в Мексико и Иран, заяви в интервю за БТА проф. Емил Ботев - ръководител на департамента "Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.

Експерт: Климатичните промени се превръщат в проблем за международната сигурност

Сеизмологът каза, че през 2017 г. в света нямаше земетресения с магнитуд 9 и по-голям, а най-силното земетресение беше едва с магнитуд 8,1. То беше локализирано в акваторията на Тихоокеанското крайбрежие на Мексико на 8 септември и поради отдалечеността си от големи населени места жертвите бяха само около десетина.

Най-чувствителните сеизмографи по света регистрират по няколко хиляди микротруса с магнитуд по-малък от 3 дневно, но почти всички от тях не се усещат от хората, каза проф. Ботев.

Той обясни, че земетресенията с магнитуд по-голям от 3 са средно годишно около 100 000, но много силните земетресения с магнитуд 7 и по-голям, са средно около 15-20. Процентно това означава, че разрушителните земетресения са едва стотни части от един процент от всички случващи се земетресения на Земята.

Цикличността на силните земетресения се приема само в средно статистически смисъл - за територията на нашата страна повтаряемостта на много силните земетресения е около 250 години средно. За сравнение за територията на Централните Балкани тази повтаряемост е средно около 50 години, каза проф. Емил Ботев.