Едновременно с премиера Ерна Солберг в България днес пристига и норвежкият писател Ян Уве Екеберг, автор на историческата трилогия „Времето на меча“ (издание на „Персей“).

Ян Уве Екеберг в продължение на повече от трийсет години е водещ на новините на един от най-гледаните норвежки телевизионни канали – ТВ2. Автор е на няколко биографични книги, сред които и биография на Гру Харлем Брундтлан, която три път е била премиер на Норвегия. Но именно трилогията „Времето на меча“ му спечелва място сред елита на норвежката литература. Тя е своеобразна „Игра на тронове“, но без фентъзито и магията.

Повод за гостуването на писателя е Панаирът на книгата в НДК и 25-годишнината на специалността „Скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Той ще има среща със студенти и преподаватели в университета. На 14 декември от 18 ч. ще дава автографи в НДК, на щанда на издателите си от „Персей“ (№ 211, втори етаж), а на 16 декември от 17 ч. ще бъде срещата разговор с Ян Уве Екеберг – събитие, което ще бъде на сцената на културната програма на Панаира на книгата.

Критиците сравняват трилогията с „Рицарят тамплиер” на Ян Гиу и „Устоите на земята“ на Кен Фолет, тъй като в нея също така увлекателно и въздействащо се разказва за същата епоха – размирният XII век, изпълнен с борби за престола. Трилогията, която е базирана върху уникалните норвежки саги, се състои от три романа - „Времето на меча”, „Кралеубийците” и „Светият олтар”, който излиза сега. Трите романа са сюжетно самостоятелни и разказват за героя от средновековните скандинавски саги Сигюр Лавар. Той е роб, разделен още невръстен от майка си и израснал като слуга и приятел на сина на норвежкия крал. Благодарение на смелостта, таланта и интелекта си Сигюр се превръща в респектиращ военен лидер, а тайната на произхода му е, че самият той е незаконен син на краля. Действието отвежда читателя не само на различни места в Норвегия, но също така и в Швеция, Дания, Русия и Свещената римска империя, за да създаде жива представа за средновековна Европа.

В „Светият олтар“ изгрява звездата на Хокон (IV) Хоконсон, норвежкия еквивалент на българския цар Симеон I. Изтощен от безбройните кръвопролитни войни и дълбоко разтърсен от загубата на най-обичните си същества, Сигюр Лавар се е установил в Новгород, тогавашната столица на Русия. Но спокойствието му е нарушено, защото пристигат тревожни новини. В Норвегия кралят е починал и Хокон, неговият племенник, е най-близко до трона по кръвна линия. Но момчето няма военна сила и е в непосредствена опасност, защото коварният ярл Скюле е готов на всичко, за да получи абсолютната власт. Затова и старите приятели и съюзници на Сигюр призовават легендарния воин да се завърне в родната си земя и да ги поведе в този критичен момент.

Въпреки силните си колебания и страха да не се превърне в предишния кръвожаден войн, той решава да изпълни своя дълг към рода си и да защити правата на младия престолонаследник. Така Сигюр се превръща в ключова фигура в битката за възкачването на Хокон на трона, както и в откриването на най-свещената реликва в царството, изчезнала при необясними обстоятелства, а именно останките на крал Улав Светия. Причината за това е, че Хокон не би могъл да бъде провъзгласен за истински крал, докато не се закълне върху ковчега на светия крал, а вражеските сили се опитват всячески да му попречат да го стори. Сигюр е единственият, който с мъдростта си и военния си опит може да доведе тази почти безнадеждна мисия до успешен край.

Ян Уве Екеберг влага изключителна прецизност в детайлите не само когато се отнасят до историческите събития, но и до културата, вярванията, религията и начина на живот в тази епоха. А сюжетите и образите, които създава, остават в съзнанието на читателя със своята яркост, пълнокръвност и многопластовост.