Аудио-визуалните медии, бъдещето на сектора и необходимите реформи бяха тема на симпозиум, организиран тази седмица от университета Асас в Париж.

Брекзит, избирането на Доналд Тръмп и последвалата криза с фалшивите новини, през последните 2 години до голяма степен хвърлиха светлина върху нарастващото недоверие на гражданите към традиционните медии.

Недоверие, което не подмина европейските обществени ефирни медии и постави въпроса за легитимността на финансирането им с такса в някои държави.

В Италия например, това е разгарящият се дебат относно използването на публични средства от RAI, защото въпреки стратегическите си усилия за отваряне към цифрова телевизия, RAI трябва да се справи с неудовлетворението на младите хора.
За да се противопостави, групата се фокусира върху любопитен феномен: изключително силната емоционална връзка между италианските зрители (включително и най-малките) и изключително популярни водещи, истински икони на националното културно наследство.

Тъй като напълно зависи от тези звезди на ефира, RAI им дава невероятни заплати, които ги прави най-високоплатени в бранша в Европа.

Резултатът е гняв определени слоеве от населението и надигането на все повече гласове дали е легитимно даването на такива суми.

Но въпреки нарастващото брожение, обществените радио и телевизионни услуги в цяла Европа могат да се похвалят, че остават носители на качество и надеждност.
През декември 2016 г. 80% от германците заявяват, че обществените радио и телевизия са от съществено значение, а 72% смятат, че телевизията е надеждна. Същата тенденция е налице и в Обединеното кралство, където изследване на Ofcom посочва, че през 2016 г. 78% от телевизионните зрители обявяват, че са доволни от това, което предлагат обществените радио и телевизия, а 75% потвърждават, че имат доверие на програмите в обществените медии, което е скок с 5% в сравнение с 2015.

Средата, в която всичко това се случва, очевидно е сложна (бурни промени в сектора, брутално настъпление на големи играчи, трудно приспособяване към обществените потребности) поставят под въпрос начините за финансиране на обществените медии в Европа.

Въпреки това, тези медии могат да получат специално място в националния аудио-визуален пейзаж, където остават вектори на доверие и гаранти за определено качество на съдържанието, предоставяно на гражданите.

В цяла Европа спецификата на аудио-визуалните обществени услуги се потвърждава от търсенето на качествено съдържание и задължението да се обърне внимание на всички слоеве в аудиторията. Но това е мисия, която понякога забравяме да споменем – експеримента, тестването, пионерството в трансформацията на сектора, както по отношение на съдържанието, така и по отношение на организацията.

Тъй като финансирането им от реклами е ограничено или дори напълно забранено в някои страни (Испания например), обществените телевизии са сравнително освободени от тежестта да „молят рекламодателя" и благодарение на това могат да се възползват от възможността да обновяват и да се осмеляват да проучат нови територии.

Това направи преди няколко години датската обществена телевизия DR като стартира жанра „Скандинавски ноар", който пожъна голям успех. Този мрачен, социално ангажиран северен трилър сблъсква мита за скандинавската социална държава с бедността и престъпността, които все още съществуват в скандинавските общества, се появи заедно с датската поредица Borgen, която се превърна в огромен успех на континента.
Същото нещо се случи и с шведския тийн сериал SKAM, новаторски не като жанр, а по форма, тъй като е бил излъчен от NRK чрез уеб епизоди, така и в социални мрежи. Режим на разпространение, приспособен към новите потребности, които донесе плодове, тъй като по-голямата част от епизодите се излъчват онлайн.

Този успех накара NRK да адаптира програмните си практики и да заговори днес за „програмиране на 360°", което поставя в една плоскост всички екрани и всички начини за гледане телевизия.

И тъй като нововъведенията също се случват най-вече зад кулисите, все повече и повече европейски обществени телевизии се реорганизират, за да се адаптират към тази нова ситуация, която вече не поставя телевизионния приемник в центъра.
В германската провинция Бавария местната обществена телевизия планира да обедини трите си дирекции, разделени понастоящем на радио/телевизия/интернет, и всички редакции вече работят заедно, за да насърчат синергията и появата на „глобални медии".

RTBF (La Radio-Television belge de la Communaute francaise, Белгийска обществена радио и телевизия на френски език) също ще предприеме тази стъпка чрез премахване на вертикалното разделение между радио, телевизия и интернет, за да се реорганизира около два стълба: съдържание (създаване на програми) и медии (излъчване на програми), но също и като изисква от своите мениджъри да кандидатстват повторно за работните си места.

Би Би Си също мисли за преструктуриране на програми, а не за финансова подкрепа.

В цяла Европа акцентът се поставя и върху необходимостта от създаване на нови обединения, за да се достигне критична маса и да се противостои на алтернативите. Освен това европейците не могат да си позволят да дават 10 млн. долара за епизод, както прави американската Netflix.

Иновации в съдържанието и разпространението му, реорганизация на структурите, реформа на методите на финансиране: това е огромна програма, която очаква аудио-визуални обществени услуги в цяла Европа.

Затова RTBF, Би Би Си и баварската обществена телевизия гъвкаво предприемат цялостно преустройство на организацията си. /БГНЕС
--------
Александра Йе, директор за иновациите във Франс телевизион. Анализът е публикуван в „Мета медия“.