Един от проблемите пред еврозоната днес е малкият ръст на заплатите, който пречи на финансовия съюз да възстанови ценовата стабилност. Североизточният край на блока обаче се изправят пред точно обратния казус, пише Bloomberg.

Ръстът на заплатите в Естония, Латвия и Литва е близо до най-високото си темпо след последния цикъл от преди десетилетие, надминавайки далеч повишението на продуктивността. Номиналната стойност на разходите за труд са се повишили повече в Балтийските страни, отколкото където и да е другаде в ЕС през последните три години, показват последни данни на Европейската комисия.

"Секторите, които разчитат на износ, са особено чувствителни към неравното повишение на разходите за труд и ръста на ефективността", казва Тадас Повилауска, икономист в SEB Bank във Вилнюс. "Трябва да има повече гъвкавост, повече отвореност при приемането на хора от трети страни и по-високо повишение на квалификацията - иначе се изправяме пред сериозни въпроси, свързани с икономическия растеж".

Малките държави, дом на едва 6,2 милиона души общо, усещат ефекта от недостига на работна ръка, който помете всички страни от бившия комунистически блок. Докато, в резултат на това, заплатите растат бързо, те все още не са достатъчно високи спрямо западна Европа, където бягат много от висококвалифицираните кадри. Емиграцията от Литва е най-голямата в ЕС - 16% спад на населението се записва там от 2004 г., когато тя влезе в ЕС.

Сред тях можем да поставим и България, където повишението на заплатите надминава 10% за последните три години, но ръстът на продуктивността изостава. Прилика може да бъде намерена и при икономическата емиграция.

Рискът за намалена конкурентност е последното главоболие за тези страни. Бързото икономическо развитие накара много хора да си припомнят дните, довели до рецесията, последвала глобалната финансова криза през 2008 г. Инфлацията в Литва и Естония е най-бързата в ЕС, а трите балтийски държави вече са членки на еврозоната и не могат да променят паричната си политика, за да я задържат.

И докато заплатите се повишават в някои индустрии, други работни места остават незаети. Поне 40% от латвийските компании имат проблем с намирането на персонал - най-вече в производството и строителството.

Приемането на повече мигранти може да намали недостига на работна ръка. Съседна Полша е приела повече от един милион украйници. Но балтийските държави са песимистично настроени към подобна тактика.