Българският енергиен холдинг /БЕХ/ даде съгласието си Българската академия на науките /БАН/ да публикува на интернет страницата си предадените материали по сключения между БЕХ и БАН договор за изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката.

Националната стратегия в областта на енергетиката включва и доклада, изготвен от Икономическия институт на БАН, за АЕЦ „Белене“ и неговата жизнеспособност.

На извънредна пресконференция вчера проф. Александър Тасев, директор на Икономическия институт на БАН, поиска докладът за „Белене“ да бъде публикуван, за да се спре със спекулациите в медиите. Повод за неговата остра реакция бяха появили се твърдения, че имало първоначален доклад, според който изграждането на втората атомна централа не било изгодно при никакви варианти. Бяха отправени и обвинения, че е оказван натиск върху БАН да промени становището си за „Белене“.

Проф. Тасев категорично отхвърли твърденията, че е оказван натиск. Той обясни, че на 15 септември Икономическият институт е предал на БЕХ само един вариант песимистичен с 90 проиграни комбинации, а след това е предаден цялостен доклад с всички възможни варианти, от които става ясно, че при определени условия проектът за втората атомна централа може да бъде построен. Именно този цялостен доклад е представен на 14 ноември. Причината първо да бъде представен само отрицателният вариант, професор Тасев обясни с липсата на време. По тази причина авторите на документа са разработили само един и са започнали с най-песимистичния. Този песимистичен вариант включва най-високи оперативни разходи, най-високи инвестиционни разходи и най-ниски цени на електричеството.

„Ние не казваме на правителството дали трябва да строи АЕЦ „Белене“, а казваме, че при определени условия проектът може да бъде жизнеспособен, ако бъдат спазени съответните параметри“, подчерта проф. Тасев.

Анализът на БАН, който беше представен на 14 ноември, показва, че АЕЦ „Белене“ е жизнеспособен при следния вариант: при инвестиционен разход под 10,5 милиарда евро, при съотношение на привлечен и собствен капитал 70:30, лихва под 4,5%. Проектът става значително по-жизнеспособен, ако в него участва държавата. В региона се очертава недостиг на базова мощност от около 2000 мегавата. Най-лошият вариант е, ако нищо не се прави по проекта „Белене”, заявиха тогава от БАН.
Сагата АЕЦ „Белене“

Проектът АЕЦ "Белене" започва още през последните години на социализма и само крахът на старата система спира неговото изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE.

През лятото на 2009 г. проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на RWE през есента на същата година. "Росатом", убедени в това, че проектът е печеливш, предложиха на българската страна финансиране и твърда цена от 6,3 млрд. евро. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на финландска „Фортум” и френската „Алтран”, като по този начин изпълниха едно от исканията на първия кабинет Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор.

Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември същата година "Атомстройекспорт" заведе дело срещу НЕК за 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Впоследствие сумата беше увеличена.
На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро.

На 16 септември България пое ангажимента да плати на Русия 400 милиона евро за АЕЦ „Белене”. Това стана ясно след провелата се среща на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.
На 27 септември се проведе телефонен разговор между президента Владимир Путин и българския премиер Бойко Борисов. В него последният е информирал стопанина на Кремъл, че българското правителство е направило конкретни стъпки за изплащане на задълженията на НЕК към „Атомстройекспорт”.

На 28 септември народните представители окончателно одобриха Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на НЕК в размер на 1 млрд. и 270 млн. лв. Тези пари бяха използвани за погасяване на задълженията на компанията към руската страна.

Същия ден бе публикувана и позицията на адвокатите от "White and Case". От нея стана ясно, че евентуално обжалване на арбитражното решение по делото би имало малък шанс за успех и в крайна сметка би струвало още пари на страната ни.
След като плати дължимите суми в края на декември 2016 г. България подписа споразумение на 16 януари 2017 г. за реда, по който оборудването за АЕЦ „Белене“ трябва да пристигне на площадката. Там вече се намира половината от него и се очаква до края на 2017 г. да бъде доставена и останалата част.

Това постави София пред избор: какво да прави с това оборудване и дали да продължи с изграждането на проекта за втора атомна централа. По тази причина бе взето решение БАН да изготви експертен доклад, в който да се разгледат всички сценарии за АЕЦ „Белене“.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова многократно заявяваше през последните месеци, че държавата няма ресурс, за да завърши сама проекта и по тази причина трябва са се намери инвеститор. /БГНЕС