Ако едно общество не си познава историята, то не може да разпознава и проблемите си. Това заяви пред БГНЕС доц.д-р Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания при БАН по време на тържественото отбелязване днес на 70 годишнината от основаването на института, предаде репортер на БГНЕС.

Честването започна с научна конференция на тема: „Историческата наука пред съвременните предизвикателства” и с документалната изложба „70 години живяна история”. Представят се основни и обобщени аспекти от развитието на историческата наука в България и по света през периода от края на Втората световна война до днес. Дискутират се съвременните професионални, политически и социални предизвикателства, пред които са изправени познанието за миналото и историците като негови експерти.

Участници във форума са учени както от Института за исторически изследвания, така и от други институти на БАН, на СУ „Св. Климент Охридски” и др. Документалната изложба „70 години живяна история” представя развитието на Института за исторически изследвания в образи и дати от неговите първи стъпки до наши дни.

За тези 70 г. българската историческа наука минава през много перипетии, като начало - силно доминирана от политическия императив, който задава теми и начини на обяснение, продължи доц. Вачков. Но след либерализацията се откриха възможности да се покаже историческата истина,доколкото можем да се доближим до нея, каза той. Защото работим с един обект от миналото, който изследваме чрез това, което е останало като следи.

Нашият институт, освен да дава качествен научен продукт, трябва и да дава отпор на псевдонауката, която понякога е много агресивна, посочи доц. Вачков. Демократизацията на публичното пространство позволява на всеки да изказва своето мнение и често виждаме хора, които са извън гилдията, да се произнасят по проблеми на историята. Другото ,което е по-опасно- историята да се употребява политически, констатира той. Тогава имаме една злонамерена псевдонаука- когато се поднася теза с цел манипулация на обществото. Понякога това могат да направят и професионални историци и, разбира се, личности от политическите среди, продължи доц. Вачков. Затова трябва да се отстояват научните позиции, защото ако едно общество не си познава историята, то не може да разпознава и проблемите си, смята той.

Историята е многоаспектна и от нея могат да се извадят периоди, които потвърждават тезата, че носим белези, които ни карат да не успяваме да влезем в крак с времето, че не напразно сме на опашката на страните в ЕС, които се развиват незадоволително, отбеляза доц. Вачков. От друга страна имаме и други периоди, които можем да използваме като пример и които показват как българите съумяваме да преодолеем трудностите и да вървим напред, каза той.

След Освобождението на България, особено първото десетилетие на XX век, много европейски наблюдатели говорят за България като за „Българското чудо”. До Балканските войни се утвърждава мнението, че българите са най-успешно развиващата се нация на Балканите. Имаме много примери- въпросът е кои да изберем и на кои да акцентираме. Смятам, че трябва да се обърнем към онези славни страници от историята ни, които ни вдъхновяват и ни дават кураж. Докато актуалните ни проблеми не са проблеми на историята, подчерта доц. Вачков. Напускането на страната от младите хора, забавянето на икономиката ,демографската криза са препятствия, които не могат да се решат със средствата на историческата наука ,но можем да окуражим хората като се опрем на постиженията си от миналото, заключи директорът на Института за исторически изследвания. /БГНЕС