Жените, живели преди повече от 7 000 г. в централна Европа, са имали силни ръце като тези на съвременните шампионки по гребане, което показва, че са извършвали тежък земеделски труд. Учени от университета в Кеймбридж считат, че физическата сила на тези жени е резултат от работата им, която е била изцяло ръчна.

Те са обработвали почвата, садили семена, събирали са зърно и са го мелели на ръка с помощта на два плоски камъка. Учените са установили това, като са анализирали раменната кост, както и тибията / пищял на крака/ на 45 съвременни жени, които играят футбол, тичат и практикуват гребане. След това учените са анализирали група жени с по-заседнал начин на живот.

След това са сравнили тези характеристики на костите с вкаменели кости на жени от неолита. „Сравнявайки костите на съвременни жени, трениращи интензивно, с тези на жени отпреди 7 000 г., можем да предположим какви дейности са извършвали нашите далечни предшественички, обяснява Алисън Макинтош от университета в Кембридж, която е автор на изследването.

При сравнението се оказало, че ако тяхната тибия е сходна с тази на университетски шампионки по гребане, то тяхната раменна кост е с 11-16% по-здрава от тази на гребкините и близо 30% по-силна от тази на останалите студентски от Кеймбридж, които се занимават по-малко интензивно със спорт.

Свръх развитата горна част на ръката е още по-изразена при жените от бронзовата епоха /преди 4 300 и 3500 г/. Тяхната раменна кост е с 9%-13% по-здрава от тази на шампионките по гребане на Кеймбридж.

Възможното обяснение е процесът на мелене на зърното с тежки камъни. „Тези повтарящи се движения на триене на два тежки камъка в продължение на часове, вероятно се отразява на силата на ръцете като постоянни нежки тренировки по гребане“, обяснява Алисън Макинтош. /АФП