Днес е Световен ден за борба с диабета. В България 460 000 души живеят с диабет, а други 200 хиляди са засегнати, но не знаят и не се лекуват.

Един от всеки двама с това заболяване остава недиагностициран, което води до усложнения, тежки увреждания и преждевременна смърт.

Какво представлява диабетът?

Захарният диабет представлява хронично (дългопродължаващо) метаболитно заболяване (или по-точно група от метаболитни заболявания), което се характеризира с висока кръвна захар (глюкоза). Високите стойности на глюкозата в кръвта се получават вследствие на липсващо производство на хормона инсулин или липса на „отговор“ от страна на клетките спрямо инсулина.

Захарният диабет (наричан още захарна болест или само диабет) е на практика доживотно заболяване, което предизвиква увреждане на кръвоносните съдове и нервната система след по-дълъг период от време. Тези увреждания се изявяват като оплаквания от страна на различни органи и системи като сърце и кръвоносна система, ретина и очи, бъбреци, периферни нерви и други.

Човешкият метаболизъм се състои най-опростено в разграждането на храната до основни молекули, които се използват за осигуряване на енергия и градивен материал за клетките на човешкото тяло. Основният енергиен субстрат за човека е глюкозата. У здравия човек нивото на глюкозата в кръвта (кръвна захар) се регулира от няколко хормона, един от които е инсулин.

Инсулинът се произвежда от бета-клетките на панкреаса (задстомашна жлеза). След нахранване, под въздействие на процесите на храносмилане в кръвта се получава голямо количество глюкоза. Инсулинът „вкарва“ тази глюкоза в клетките на черния дроб, мускулите и мастните клетки, където тя се използва като основен енергиен източник за всички процеси в човешкото тяло.

Когато кръвната захар се повиши (след нахранване) задстомашната жлеза реагира като секретира в кръвта инсулин, който вкарва глюкозните молекули в клетките и намалява стойността на кръвната захар. Нормалните стойности на кръвната захар се обозначават като „нормогликемия“, а съответно по-високите и по-ниските от нормалните – като „хипергликемия“ и „хипогликемия“.

При болните от диабет след покачване на кръвната захар (след нахранване) панкреасът не отделя инсулин или отделя хормона в недостатъчно количество или клетките на тялото не отговарят на действието на инсулина. В резултат на това нивото на кръвната захар се покачва (хипергликемия). Същевременно клетките страдат от „глад“ за енергия и са принудени да намират други енергийни източници.

Високата кръвна захар (над определена стойност) преминава в урината и се отделя с нея. Високата концентрация на глюкоза в кръвта „изтегля“ от клетките течности на принципа на разликите в осмотичното налягане и води до обезводняване на тъканите.

Всичко това променя обмяната на веществата в клетката по такъв начин, че се предизвикват увреди на определени тъкани и органи в тялото. Диабетът може да причини както постепенно настъпващи, така и остро настъпващи, животозастрашаващи усложнения. /faktor.bg