Бил е Ден на съгласието и примирението, както и годишнина от парад

7 ноември беше най-грандиозният празник в целия социалистически лагер повече от половин век.

В България той се отбелязваше по-пищно дори от 9 септември, да не говорим, че дълги години дори денят на освобождението на България от турско робство - 3 март, не се празнуваше официално. Като най-верен васал на СССР страната ни се прочу като единствената в света, в чийто химн е спомената чужда столица, без да е цитирана собствената - “Дружно, братя българи, с нас Москва е в мир и в бой”...

На 7 ноември 1917 г. (25 октомври по стар стил) в Русия избухва въоръжено въстание, завършило с превземането на Зимния дворец в тогавашния Петроград (преди това Санкт Петербург, а по-късно Ленинград и отново Санкт Петербург - б.а.), ареста на членовете на Временното правителство и установяването на властта на съветите на работници и селяни, която управлява най-голямата по територия страна в свето повече 70 години.

Да празнуват 7 ноември, започват практически веднага след въпросните събития - денят се отбелязва в СССР като национален и най-важен празник. По време на Сталин 7 ноември влиза в познатия ни канон с

многохилядна

манифестация пред

мавзолея на Ленин

на Червения площад в Москва. От неговата трибуна партийното и политическото ръководство на първата в света социалистическа държава маха на трудовия народ.

Много важна част от ритуала по празнуването на Деня на Великата октомврийска социалистическа революция (съкратено ВОСР) беше военният парад. Заради него дори са изменени архитектурно подходите към Червения площад заради тежката техника. Това е нещо като закон и дори през 1941 г. в разгара на битката за Москва по време на Великата отечествена война парадът се състои. След него ротите директно заминават за фронтовата линия. Събитието тогава оказва невероятно въздействие и дори се приравнява от съветската историография с най-важните победи на фронта.

Постепенно обаче ситуацията започва да се променя и през 70-те години на миналия век денят на ВОСР вече престава да се възприема като най-главния празник в страната на победилата революция. На негово място идват 9 май - Денят на победата, както и напълно гражданският 31 декември, или Нова година. Обикновените хора започват да губят интерес към манифестациите, поради което се налага партийните комитети по места да вадят списъци за задължително присъствие. В противен случай следват санкции - включително до предупреждение за изключване от редовете на КПСС. Спада интересът и към военния парад, младите хора все по-малко се заглеждат по оръжейната техника. Всъщност най-приятният момент от празника са двата почивни дни, защото до 1992 г., когато на практика СССР спира да съществува, освен самият 7 ноември като почивен се дава и следващият - 8-и.

След разпадането на Съветския съюз президентът на новата супердържава - Борис Елцин, подписва на 13 март 1995 г. федералния закон “За дните на воинската слава (дните на победите) на Русия”, в който 7 ноември е посочен като Ден на освобождението на Москва от силите на народното опълчение под ръководството на Кузма Минин и Дмитрий Пожарски от полските интервенти през 1612 г."

Със следващ указ от 7 ноември 1996 г. Борис Елцин дава на празника ново име - Ден на съгласието и примирението. В текста в частност се казва: “Октомврийската революция от 1917 г. повлия коренно на съдбата на нашата страна. В стремежа си да не допускаме противостояние, а същото с цел единството и консолидацията на руското общество, постановявам: 1. Празникът 7 ноември да бъде обявен за Ден на съгласието и примирението; 2. 1997-а - годината на 80-ата годишнина на Октомврийската революция, да бъде обявена за година на съгласието и примирението.”

На 29 декември 2004 г. следващият президент на Русия - Владимир Путин, подписва федерален закон (влизащ в сила от 1 януари 2005 г.) “За изменение в Закона за дните на воинската слава (дните на победите) на Русия, според който 7 ноември става един от тези дни, а именно

Ден на провеждане

на военния парад на

Червения площад

в Москва по случай 24-ата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция през 1941 г. Със същия закон Ден на националното единство става 4 ноември.

В съответствие със същия федерален закон 7 ноември престава да бъде неработен ден. От 2005 г. вместо него се почива на споменатия вече 4 ноември.

След още седем месеца съ щият руски президент - Владимир Путин, подписва нов федерален закон за поредното изменение на предишния. В съответствие с новата редакция 7 ноември отново е вписан сред дните на воинската слава и победите на руското оръжие, но вече не заради прословутия военен парад през 1941 г., а отново като Ден на Октомврийската революция от 1917 г. Всъщност двата празника съжителстват, защото и годишнината на военния парад си остава в закона за воинската слава.

Според центъра за анализи на социолога Юрий Левада през 2012 г.

да празнуват Деня

на Октомврийската

революция са

решили едва 18%

от участващите в допитването руснаци. Най- много от тях са пенсионерите (31%), както и руснаците над 55 години (29%). Високи са и процентите на тези с нисък потребителски статус, с други думи, бедните (20), живеещите на село (26) и привържениците на националиста Владимир Жириновски (36).

Мнозинството от анкетираните са отговорили, че определено няма да празнуват нито Деня на националното единство, нито Октомврийската революция, а 9% не са знаели какво да отговорят. /24chasa.bg