Все повече българи се връщат в България, като за последните три години броят им е около 35 000. Емигрантите остават много (около 25 000 годишно), но вълната завърнали се смъква нетната миграция на рекордни ниско ниво за последните три десетилетия, пише dnevnik.bg.

Това показва докладът "Тенденции в българската миграция" на институт "Отворено общество". Нетната миграция от страната е средно около 4000 души годишно, което е значително под нивата за последните три десетилетия. Според НСИ в различните години се наблюдават големи вариации в нетната миграция от 1000 - 2000 души през 2012 - 2014 г. до 9000 през 2016 г., пише в доклада.

Според националната статистика през 2016 г. 21 241 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. От тях 46% са родени в България, т.е. това са българи, които са се върнали обратно в България, други 9% са родени в други страни от Европейския съюз, а останалите идват основно от Турция, Русия и Украйна. В последните пет години броят на хората – родени в България или не – които са дошли да живеят у нас, е над 21 000 души средно за година.

През последните три години ежегодно се завръщат около 10 000 души, родени в България. Това е двойно повече спрямо 2013 г., когато броят на завърналите се българи е 4771. Така за периода 2013 - 2016 г. близо 35 000 български мигранти се завръщат в страната.

Този поток все още е по-слаб от потока на изходящата миграция, но показва началото на процес на обратна миграция и завръщане в България. Темпът би могъл да се увеличи при наличие на висок икономически растеж, растяща заетост, намаляване на разликата в доходите и стандарта на живот между България и страните от Западна Европа. Вече има подобни примери в нови страни членки като Естония, където за втора поредна година нетната миграция е отрицателна, т.е. повече хора се заселват в страната, отколкото я напускат

Как влияе членството в ЕС

Общият брой на хората, родени в България и живеещи в чужбина, е около 1.1 милиона души, от които 600-700 хил. са заминали по икономически причини. Напусналите България живеят основно в Европейския съюз, Турция и САЩ.

Най-голям брой хора напускат България във времена на визови ограничения, когато страната е в негативния списък на Шенген, както и при значителни трудности в трудовата миграция. Обратно, в последното десетилетие нетната миграция намалява въпреки членството в ЕС, въпреки безвизовия режим с близо 150 страни по света и свободата на движение, установяване и работа в рамките на ЕС.

Членството на България в ЕС осигурява безвизово пътуване до около 150 страни в света и свободен достъп до трудовия пазар на 28-те страни членки.

Въпреки това не се наблюдава увеличение на напускащите страната след началото на членството, а по-скоро легализация на вече напусналите.

През последните три десетилетия данните показват тенденция на постепенно, значително намаляване на броя на хората, напускащи България.

Средногодишната нетна миграция в края на 80-те години е над 66 000 души (заради изселването на българските турци), намалява на над 27 000 души през 90-те години и 17 500 души между 2001 и 2011 г.

По данни на НСИ за периода след последното преброяване нетната миграция е малко над 4000 души средногодишно.

Членството в ЕС не е увеличило миграцията, но е дало възможност за легализация и по-добри възможности за работа на българските граждани. Свободният режим на движение и пълният достъп до трудовия пазар на ЕС всъщност дават предимства – например българите може да заминават и се връщат спокойно, като се ползват от правата си на европейски граждани.

Пикът на емиграцията се дължи на "Голямата екскурзия"

Населението на България намалява с над 461 000 души между 1985 г. и 1992 г., или 5.2%, което изцяло се дължи на външна миграция (заминаване). Основната причина е изселването на български турци и мюсюлмани от края на 80-те след натиск от страна на режима тогава.

Следващото преброяване, направено през 2001 г., отчита намаление от 554 333 души спрямо 1992 г. Това е дял от 6.5% спрямо 1992 г., което на средногодишна база е по-малко в сравнение с периода 1985 – 1992 г. заради по-дългия период между преброяванията.

Намалението, измерено от преброяването от 2011 г., е с 564 331 души спрямо 2001 г. Това са 7.2%, но това е и най-дългият период между преброяванията. Затова и средногодишното намаление на населението е сравнително най-малко.

Отрицателният прираст е по-страшен от емиграцията

Двата основни фактора за намаляване на населението са отрицателният естествен прираст и нетната миграция (заминаване) на българските граждани. За целия период от 1985 до 2016 година населението на България е намаляло с 1.85 милиона души.

Според НСИ повече от половината (над 52%) от намалението се дължи на отрицателен естествен прираст (разликата между раждаемост и смъртност), докато близо 48% се дължи на нетната миграция. Близо половината от нетната миграция се дължи на изселването на българските турци в края на комунизма.

При това през различните периоди двата фактора имат различна тежест. Между 1985 и 1992 г. населението намалява изцяло заради външна миграция, докато в следващите периоди преобладаваща роля има отрицателният естествен прираст. Делът на нетната миграция в спада на населението намалява до 39% за периода между 1992 г. и 2001 г., 31% за периода между 2001 г. и 2011 г. и под 10% за периода от 2011 г. насам.