Отпада легализацията и полагането на апостил за дипломите от над 50 държави
България 17.10.2017 12:51
а съм облекчаване на административните процедури / БГНЕС
Министерството на образованието и науката ще предложи на Министерския съвет да бъде облекчена процедурата за признаване на дипломите на студенти, завършили в страни по Лисабонската конвенция. Ще отпадне изискването за легализация и полагане на апостил, предаде репортер на БГНЕС.
Промените ще бъдат направени в Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища и са с цел намаляване на административната тежест за гражданите.
Към момента на приемането на Наредбата през 2000 г. легализацията и заверката с апостил са били единствените възможни начини за удостоверяване на истинността на образователните документи, издадени от друга държава, поради което съвсем естествено е заложено изискването в процедурата по признаване на придобито в чужбина висше образование тези документи да се представят легализирани или с апостил и преведени от заклет преводач.
С развитието на информационното общество стават налични обаче все повече официални бази данни, където компетентните органи по признаване могат директно да проверят автентичността на даден образователен документ – официални регистри, бази данни на институции за висше образование, развитие на мрежата от Националните информационни центрове за академично признаване и мобилност ENIC-NARIC и др.
Като първа крачка от процеса на облекчаване на гражданите в процедурата по признаване на придобито в чужбина висше образование през 2016 г. бе премахнато изискването за легализация или полагане на апостил върху документите, издадени от образователни институции в страни членки на Европейския съюз. Това изменение бе приветствано в обществото, но все още поставяше в неравнопоставено положение всички останали държави, ратифицирали Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион (т. нар. Лисабонска конвенция). За тези държави от европейския регион наред със САЩ, Канада, Израел, Австралия и Нова Зеландия все още се искаше легализация.
От гледна точка на академичното признаване обаче водеща роля има Лисабонската конвенция, а не Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове (т. нар. Хагска конвенция). Международноправният нормативен акт на академичното признаване е Лисабонската конвенция, която е ратифицирана и имплементирана в националното законодателство на над 50 държави от европейския регион, САЩ, Канада, Израел, Австралия и Нова Зеландия. България е ратифицирала конвенцията и я е въвела в националното си законодателство с Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища.
Тъй като всички страни по Лисабонската конвенция в голяма степен са унифицирали съдържанието на образователните си документи за завършено висше образование, имат ефективно действаща мрежа от Национални информационни центрове за академично признаване и мобилност ENIC-NARIC и поддържат публично достъпни официални бази данни или регистри за националните системи и институции за висше образование, съвсем оправдано е отпадането на изискването за легализация на документите за придобито висше образование, издадено от университети в държавите страни по Лисабонската конвенция.
Предвидените промени в Наредбата са поредната крачка съм облекчаване на административните процедури и режими за гражданите и намаляване на административните тежести при тяхната академична и трудова мобилност. /БГНЕС
Министерството на образованието и науката ще предложи на Министерския съвет да бъде облекчена процедурата за признаване на дипломите на студенти, завършили в страни по Лисабонската конвенция. Ще отпадне изискването за легализация и полагане на апостил, предаде репортер на БГНЕС.
Промените ще бъдат направени в Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища и са с цел намаляване на административната тежест за гражданите.
Към момента на приемането на Наредбата през 2000 г. легализацията и заверката с апостил са били единствените възможни начини за удостоверяване на истинността на образователните документи, издадени от друга държава, поради което съвсем естествено е заложено изискването в процедурата по признаване на придобито в чужбина висше образование тези документи да се представят легализирани или с апостил и преведени от заклет преводач.
С развитието на информационното общество стават налични обаче все повече официални бази данни, където компетентните органи по признаване могат директно да проверят автентичността на даден образователен документ – официални регистри, бази данни на институции за висше образование, развитие на мрежата от Националните информационни центрове за академично признаване и мобилност ENIC-NARIC и др.
Като първа крачка от процеса на облекчаване на гражданите в процедурата по признаване на придобито в чужбина висше образование през 2016 г. бе премахнато изискването за легализация или полагане на апостил върху документите, издадени от образователни институции в страни членки на Европейския съюз. Това изменение бе приветствано в обществото, но все още поставяше в неравнопоставено положение всички останали държави, ратифицирали Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион (т. нар. Лисабонска конвенция). За тези държави от европейския регион наред със САЩ, Канада, Израел, Австралия и Нова Зеландия все още се искаше легализация.
От гледна точка на академичното признаване обаче водеща роля има Лисабонската конвенция, а не Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове (т. нар. Хагска конвенция). Международноправният нормативен акт на академичното признаване е Лисабонската конвенция, която е ратифицирана и имплементирана в националното законодателство на над 50 държави от европейския регион, САЩ, Канада, Израел, Австралия и Нова Зеландия. България е ратифицирала конвенцията и я е въвела в националното си законодателство с Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища.
Тъй като всички страни по Лисабонската конвенция в голяма степен са унифицирали съдържанието на образователните си документи за завършено висше образование, имат ефективно действаща мрежа от Национални информационни центрове за академично признаване и мобилност ENIC-NARIC и поддържат публично достъпни официални бази данни или регистри за националните системи и институции за висше образование, съвсем оправдано е отпадането на изискването за легализация на документите за придобито висше образование, издадено от университети в държавите страни по Лисабонската конвенция.
Предвидените промени в Наредбата са поредната крачка съм облекчаване на административните процедури и режими за гражданите и намаляване на административните тежести при тяхната академична и трудова мобилност. /БГНЕС
CHF | 1 | 2.01134 |
GBP | 1 | 2.2729 |
RON | 10 | 3.93045 |
TRY | 100 | 5.62332 |
USD | 1 | 1.83233 |
Последни новини
- 21:33 Хороскоп за сряда, 24 април 2024 г.
- 19:37 Аржентинският президент празнува постигането на "нулев дефицит" - ключова негова цел
- 19:29 Русия започна изтеглянето на мироопазващите сили от Нагорни Карабах
- 19:21 Почетоха гаснещия Ериксон и в клуба, за който извърши най-голямото си чудо (ВИДЕО)
- 19:11 Виктория още имала чувства към Алек
- 19:02 И среброто се готви за ценови рекорди
- 18:53 Доц. Кунчев ще предложи до края на седмицата да се обяви епидемия от коклюш
- 18:53 Бивш инженер на НАСА твърди, че е изобретил двигател, който не изисква гориво