Колапсът на Съветския съюз е незабравим урок за китайската компартия.
XIX конгрес на Китайската комунистическа партия се открива на 18 октомври. Той може без преувеличение да бъде определен като събитие със световно значение. Около 2300 делегати ще обсъждат плановете за политическо и икономическо развитие на страната, превърнала се във втората свръхдържава.

По устав конгресите се свикват един път на пет години. И според неписаното правило, предстоящият конгрес трябва да определи кой ще стане наследник на днешния генерален секретар, а следователно и президент на КНР след 5 години. Така бе решено, когато няколко години след смъртта на Мао Цзедун неофициален лидер на страната стана Дън Сяопин.
Наследниците на Мао, изпитали неговия произвол, особено в годините на „културната революция“, бяха стигнали до извода, че властта на генералния секретар трябва да бъде ограничена с два мандата. Управляваш 10 години и отстъпваш място на новото поколение. Но днешният лидер Си Цзинпин концентрира в свои ръце безпрецедентни пълномощия,

По тази причина чуждите наблюдатели бурно обсъждат въпроса: дали настоящият генерален секретар ще си тръгне, след като свърши своя последен 5-годишен мандат, или ще остане на поста въпреки традицията, създадена при Дън? В китайските социални мрежи вече се появи аргумент в подкрепа на удължаването на мандата. Нали Си е набелязал грандиозен план за преобразования, наречен „китайска мечта“. А 10 години са недостатъчно за това.

Китайската комунистическа партия със своите 85 милиона членове е най-голямата политическа сила в света. Тя понякога се нарича и партията, която по-дълго от всички останали в света е на власт – от 1949 г., когато е провъзгласена КНР. По онова време тя е била бедна страна, почти същата като Индия.

Днес Китай е наричан втората световна икономика, а по паритет на покупателната способност БВП на Поднебесната дори е изпреварил този на САЩ. Преди няколко години, когато се случи срива на фондовите пазари, мнозина коментатори предсказваха твърдо кацане за икономиката. Но през тази година, както прогнозира Ройтерс, обемът на индустриалното производство ще нарасне с 6,2%, а валутните резерви ще надхвърлят 3,1 трилиона долара.

Заслугите на ККП за повишаването на жизнения стандарт са признати в цял свят. Си Цзинпин заяви, че последните огнища на бедността ще бъдат ликвидирани към 2021 г., когато партията ще отбележи своята стогодишнина. Тогава в Китай трябва да бъде създадено сравнително заможно общество „сяокан“, според терминологията, заимствана от учението на Конфуций.

Изглежда, че конгресът се открива в изключително благоприятна обстановка. Ако заимстваме названието от руската история, конкретно от периода 1934 г., той може да бъде кръстен „конгрес на победителите“. Но в това е и проблемът, че самото напомняне на съдбата на КПСС пробужда мрачни мисли в китайския елит. Не случайно в навечерието на заседанието във всички партийни школи в Пекин започна изучаването на причините за колапса на Съветския съюз. Нещо повече, членът на Политбюро Лю Цибао, директор на отдела в ЦК, отговарящ за медиите, проведе специално заседание на работна група то тази тема.

Както отбеляза Лю в доклада, причините за разпада на СССР са много. Това са и консерватизмът, и отсъствието на гъвкавост на съветските лидери. Но главната беда е в това, че те са се отклонили от пътя на марксизма-ленинизма и социалистическия път, започнат през Октомври 1917 г. Китайските власти подготвят посещения на китайски туристи в Русия, за да могат гражданите да научат този урок.

Съветският съюз прекрати своето съществувания преди повече от четвърт век. Защо темата за краха на СССР и КПСС не дава покой на ръководителите на ККП? Може би въпросът е в това, както се посочва в изследване на Руската академия на науките, посветено на руско-китайските отношения, че китайската бюрокрация е създадена по образ и подобие на съветската и комунистическата идеология до ден-днешен остава за част от китайския политически елит източник за разбиране и на бъдещето, и на миналото.

В беседа с „Независимая газета“ заместник-директорът на Института за страните от Азия и Африка на Московския държавен университет Андрей Карнеев отбеляза: „Тук можем да открием връзка с антикорупционната кампания, която стана най-ярката черта на вътрешнополитическия живот в страната по времето на Си Цзинпин. Самите китайски лидери говореха, че това не е кампания, а постоянна работа, тя ще продължи и в бъдеще. А защо? Мога да се позова на излезлия в Китай телевизионен серия „В името на народа“. Смятам, че той отразява борбата с корупцията и настоящото състояние на партията“.

Положителните герои във филма разсъждават: как да се обясни парадоксът? Жизненият стандарт се повишава, а недоволството на народа се усилва. И положителният герой дава отговор. Целият проблем е, че кадрите на партията са се откъснали от народа, заемайки се с решаването на собствените си проблеми. И народът престава да възприема партията като борец за неговите интереси.

„Това е напомняне на кадрите, че ситуацията е сложна. Крахът на КПСС за китайците е най-убедителният пример за това, как партията се е откъснала от народа, как функционерите са се превърнали от слуги на народа в хора, интересуващи се само от своите лични интереси, как да се устроят себе си и своите роднини. Т.е. сериалът отразява реалността. От една страна огромни успехи, а от друга – нараства кризата на легитимността на управляващата партия. Партийните чиновници, подобно на съветските, са престанали да мислят за народа, мислят само за себе си. Ръководството смята, че това трябва незабавно да се поправи“, заяви експертът.

В действителност, много китайци бяха зашеметени от новината, че в навечерието на конгреса е бил изключен от партията и лишен от всички ръководни постове 54-годишният Сун Чжънцай, член на Политбюро и ръководител на партийната организация на Чунцин. Това е град и гигантски административен център с население от 30 милиона души. Както подчертава електронното издание на „Asia Times“, падането на Сун показва, че непотизмът и корупцията по върховете не са изкоренени. А за низините да не говорим. Централната комисия за проверка на дисциплината в навечерието на конгреса съобщи: от 2012 до края на юни 2017 г. е потърсена отговорност на 1,343 милиона чиновници от нисък ранг.

За петте години, през които е на власт, Си Цзинпин успя да изчисти доста разложили се кадрови работници. Но главната тема на неговия доклад ще бъде програмата за по-нататъшни реформи в икономиката и политиката. В икономиката главният проблем за Си – как да я управлява в условията, когато темповете на растеж се забавят в сравнение с предишните десетилетия, а дълговете на банките, държавните и части компании, физическите лица растат. По данни на професор Джон Вонг от Университета на Сингапур те се равняват на 269% от БВП на страната.

Що се отнася до политическите реформи, то наблюдателите не очакват нищо сензационно. Ще продължи курсът по укрепване на ръководната роля на партията, усилването на контрола над обществото и медиите, особено социалните. Изглежда, Си смята, че може да се справи с възложената му мисия само по пътя на укрепване на личната си власт. Неговото влияние вече е съпоставимо с това, с което се е ползвал архитектът на реформите Дън Сяопин. Но Дън беше пръв сред равни. Той се опираше на партийните ветерани, които го бяха издигнали.

Тази система се запази и при двамата предшественици на Си – Цзян Цзъмин и Ху Цзинтао. Започвайки антикорупционната кампания, Си успя в известна степен да преодолее клановия характер на партийния апарат, сред директорите на най-големите държавни компании и в армията. В същото време Си освен поста генерален секретар на партията, президент на КНР и председател на Централния военен съвет /фактически главнокомандващ/е оглавил още много други комисии, които отговарят за политическите, икономическите реформи и проблемите на осигуряването на безопасността на държавата.
На коментаторите им се струва, че Си отделя по-голямо внимание на идеологията, отколкото при неговия предшественик Ху Цзинтао. Наблюдателите очакват, че неговата интерпретация на марксизма ще бъде включена в Устава на партията наред с идеите на Мао Цзедун и теорията на Дън Сяопин. Но още по-голямо значение придобива въпросът за наследника. Си до момента не е предприел никакви стъпки, които биха могли да се изтълкуват в посока, че той си готви наследник. Очевидно е, че само в хода или след конгреса ще стане ясно, дали той желае да остане на своите постове за трети мандат. /БГНЕС
-----
Владимир Скосирев, „Независимая газета“.