Зидове с дебелина 3,5 м го защитавали, тъй като бил много стратегически за Римската империя

“Античното селище Рациария край видинското село Арчар е съществувало в продължение на около 7 века и археологическите разкопки от последните два сезона за първи път в историята на проучванията на обекта го потвърждават”, казва археологът доц. д-р Здравко Димитров от НАИМ към БАН.

Ръководеният от него екип е открил запазени останки от първата половина на I в. сл. Хр., когато при император Тиберий Клавдий (14-37) и Гай Калигула (37-41) на северната граница на Римската империя от времето на образуването на римския лимес тук е основан военен лагер. В него са пребивавали подразделения на IV Флавиев, а по-късно и на VII Клавдиев легион.

Този най-ранен етап от живота на Рациария се доказва археологически от

3 бронзови монети

с малък номинал

на Тиберий Клавдий

и Гай Калигула,

дребни метални находки и керамични фрагменти, включително и от вносна италийска тера сигилата (луксозна трапезна керамика), изработена още по времето на Тиберий Клавдий.

Керамиката, намерена през този сезон, тепърва ще бъде обработена и доц. д-р Димитров има намерение да я представи догодина на международния конгрес по римска керамика.

Най-ранните пластове са открити в централния сектор на обекта, където се проучва жилищна сграда, която се намира между резиденцията на провинциалния управител на римската провинциая Крайбрежна Дакия и късноантична баня.

Сградата е проучена на площ над 200 кв. м, но тя продължава на север, като вероятно е била много по-голяма от разкритото до момента и е заемала цяла една инсула (застроено правоъгълно пространство между улиците).

Тя е строена през IV в., след това е преизползвана и има няколко строителни периода, като е сериозно преустроена след хунските нашествия през V в. На това място е имало живот до края на VI до началото на VII в.

Между сградата и резиденцията е разкрита улица с канал под нея и останки от каменните плочи на самата улица, които са били преобърнати от багерите на иманярите преди 10-ина години.

За първи път през тази година археолозите са започнали да работят в сектора на главната ул. “Декуманус Максимус” на античния град, която е била в посока изток - запад и е свързвала главната и западната порта. Миналия месец екипът е успял да преоткрие и останките от западната крепостна стена, които са проучвани през 80-те г. на миналия век от българско-италиански екип, но след това са били заринати от иманярските дейности.

“Последните 4 г.

правихме опити да

ги открием и

смятахме, че са

унищожени от

иманяри

Сега успяхме с помощта на геодезисти и се оказа, че е почти запазена”, каза зам.-шефът на екипа доц. д-р Иво Топалилов.

“Всъщност тук има 3 крепостни стени, като най-ранната от тях е с квадроградеж, датира се в самото начало на II в. и се свързва с Колония Улпия Рациария, когато при император Траян селището придобива статут на град колония”, поясни доц. д-р Топалилов.

След 271 г. се създава нова провинция на Римската империя - Крайбрежна Дакия, и Рациария става нейна столица, в която е резиденцията на провинциалния управител.

В късната античност към западната крепостна стена последователно се добавят 2 нови крепостни стени и общата дебелина на укреплението достига 3-3,5 м, като за сравнение римският Филипопол е имал стена 2,20 м.

“Укрепването на Рациария се е налагало заради стратегическото разположение на града по Дунавския лимес. Има писмени извори, че е пострадал сериозно при хунските нашествия, бил е унищожен и опожарен, което води до тотална реконструкция на неговия план впоследствие и до едно ново градоустройство при император Анастасий I”, уточнява археологът, като показва сериозни поправки върху крепостната стена, свързани с разбиването и?.

Рациария приключва

своето съществуване

в началото на VII в.,

след което целият район е наситен с много средновековни селища, които са били върху руините на римския и късноантичния град.

Те са били разположени в най-горния пласт и през последните десетилетия са разрушени от иманярската инвазия, но керамиката от тях е останала и сега археолозите я откриват и регистрират.

През 2017 г. проучванията продължиха почти цял месец, защото от Министерството на културата е било осигурено по-голямо финансиране, тъй като Рациария е от първа категория на обектите с национално значение.

Според ръководителя на екипа доц. д-р Димитров резултатите от тазгодишните разкопки в Рациария показват много добри възможности за бъдещи проучвания, както и за реставрация и социализация на трите сектора, в които се работило - около западната крепостна стена, около “Декуманус Максимус” и около централния сектор с резиденцията, банята, голямата жилищна сграда и улицата.

Проучванията ще продължат и в бъдеще, като целта е разкритите архитектурни структури да бъдат реставрирани, консервирани и социализирани и обектът да се превърне в туристически център. /24chasa.bg