Ако смятате, че технологиите са разтърсили из основи медиите, то само почакайте – все още нищо не сте видели.
Следващият трус, който ще промени новините, по всяка вероятност ще е още по-дълбок, се посочва в изследване, представено по време на годишната среща на Асоциацията за онлайн новини във Вашингтон.

Новинарските организации, които са изпитвали трудности през последните две десетилетия заради пренасочването на читателите към онлайн изданията и мобилните устройства, скоро ще трябва да се адаптират към изкуствения интелект, обогатената реалност и автоматизираната журналистика, намирайки начини да стигат до читателите си отвъд смартфоните, смята докладът.

Гласовият интерфейс ще е едно от големите предизвикателства за медийните организации, посочва докладът на Ейми Уеб от бизнес училището „Стърн“ към Университета в Ню Йорк и основателка на института „Бъдеще днес“.

Според института 50% от взаимодействието, което потребителите имат с компютъра си, ще бъде извършвано с гласова команда до 2023 г.

„Щом веднъж започнем да говорим с нашите машини за новини, то как ще изглежда бизнес моделът за журналистиката?“, пита докладът. „Новинарските организации преотстъпват тази бъдеща система на външни корпорации. Те ще загубят способността да осигуряват всичко друго, но не и съдържание“, се казва още в текста.

Според Уеб по-голяма част от медиите имат малък опит с гласови приложения и услуги като „Алекса“ на Amazon и Google Home, които може да се окажат ключова част от бъдещата новинарска екосистема. По тази причина според нея изкуственият интелект представлява „съществена заплаха за бъдещето на журналистиката“, която по думите й не играе активна роля в изграждането на принципите на изкуствения интелект.

Друг голям проблем, пред който ще трябва да се изправят медиите на бъдещето е и това, че новите технологии, влияещи на новините са извън техен контрол и вместо това са в ръцете на технологични фирми като Google, Amazon, Tencent, Baidu, IBM, Apple, Microsoft.

„Новинарските организации са потребители, а не автори“ със значителна роля, посочва още докладът, който съветва за установяването на междуиндустриално сътрудничество и експериментална дейност на по-мащабно ниво.

В изследването на Уеб се изброяват 75 технологични тенденции, които по всяка вероятност ще имат влияние върху журналистиката през следващите години, сред които дронове, виртуална реалност, технология, вградена в дрехите, 360-градусови видеа и проверка на факти в реално време.

Проучването на Уеб посочва също, че някои технологични промени ще започнат да оказват влияние върху медиите в съвсем близкото бъдеще, в рамките на от 24 до 36 месеца.
Някои от тези нови технологии, като способността да се тълкува визуална информация, развитието на алгоритми за писане и интерпретиране на новини, както и събирането и анализирането на все по-голямо количество данни, ще позволи на журналистите да извършват „по-богати и задълбочени репортажи, да проверяват факти и да редактират“, посочва докладът.

Тези нови технологии „ще дадат на журналистите суперсили, стига те да имат достатъчната подготовка“ да използват тези нови системи и устройства, пише още Уеб. /АФП