Сега, когато димът от сълзотворния газ се е разсеял и кръвта на стотици ранени съхне по тротоарите на Барселона, Испания и Каталуния се намират точно там, където бяха преди насилието, съпроводило тази безславна страница от европейската история. По същество няма смисъл да се преброяват гласовете.

Каталунските привърженици на независимостта ще празнуват победа и ще дадат старт на процеса на отделяне. На свой ред правителството в Мадрид ще провъзгласи референдума за недействителен. Между двете страни трябва да започне политически диалог – нещо, което двете страни отхвърляха, изхождайки единствено от политически сметки.

Като цяло Европа мълчаливо наблюдаваше – безсилна и може би донякъде доволна от своето безсилие. Тя не може да не знае, че съгласно демократичната испанска конституция и съгласно правото, което целият ЕС трябва да спазва, каталунското гласуване е незаконно. Но тя не може и да не вижда, че стремежът към независимост в Барселона, както и в Единбург, в Антверпен, Вроцлав, се подхранва от съществуването на Европа: от нейните демократични правила, от нейния голям единен и открит пазар, от нейната свобода на придвижване, които до голяма степен превръщат старите национални държави в остарели.

И все пак, ако трябва да се извлече урок от тази безславна каталунска неделя, той е следният: Европа не може дълго да мълчи, защото в много ъгълчета на континента съществуват твърде много Каталунии, латентни или потенциални. Трябва да се формулира единен кодекс, за да бъдат насочвани тези процеси към решения, които да устройват всички. Защото опитът показва, че логиката на местната политика неизбежно довежда положението до порочен кръг.

Каталунската история е потвърждение на това. Привържениците на независимостта, които напоследък губеха популярност, ускориха референдума, за да насъскат тигъра, който можеше да заспи. А испанското правителство, което е много слабо начело с Народната партия и в Каталуния не може да спечели нито глас, отвърна, отчитайки единствено настроенията на своите избиратели в Кастилия и Андалусия. Но със задействането и легитимирането на тези механизми, има опасност от разпалването на десетки други сепаратистки огнища по целия континент. И единственото лекарство, което може да спре тази потенциална епидемия е Европа.

Брюксел трябва да се опре на констатация, че испанците и каталунците са преди всичко европейски граждани, чиито права както при спазването на законите, така и при политическото волеизлеяние трябва да бъдат гарантирани не само от националната и местна, но и от европейската власт. Това може да послужи като добра база, за да бъдат принудени съперниците да излязат от порочния кръг, в който сами се вкараха.
---------------------------
Коментарът е публикуван в италианския вестник „Република“, негов автор е журналистът Андреа Бонани.