Консерватизмът на германския избирател гарантира победата на Меркел

Избрано 24.09.2017 08:44

След изборите не може да се очаква голяма промяна в политическата конфигурация.
На 24 септември германците гласуват за Бундестаг. Шест партии ще влязат в новия федерален парламент, като повечето експерти не се съмняват, че досегашният канцлер Ангела Меркел ще спечели четвърти мандат.

Успехът на Меркел
В резултат на изборите Ангела Меркел ще спечели своя четвърти мандат, с което ще изравни мандатите на Хелмут Кол /1982-1998 г./ и политическата икона на ХДС Конрад Аденауер /1949-1963 г./. На какво се дължи този успех?

Историята на утвърдените демокрации показва, че те са консервативни. Успехът на Меркел се дължи до голяма степен на психологията на германския избирател. Той предпочита стабилност и сигурност, а канцлерката доказа, че можа да ги осигури. Достатъчно е да хвърлим поглед на последните години от нейното управление, когато тя успя да удържи кормилото на кораба Германия, плуващ в бурните води на многобройни кризи – банкова, Гърция, кризата с еврото, Брекзит, бежанците, Тръмп и др. Като изключим бежанската й политика, Меркел много умело успяваше да излезе от тези кризи и да създаде впечатление, че е решила проблемите.

Друг залог за нейния успех е подходът й към политическите съперници и коалиционните партньори. Един пример, когато Меркел говори със „зелените“, тя успява да се представи за по-„зелена“ и от тях. Социологическите проучвания показват, че 40% от членовете на „зелените“ симпатизират на Ангела Меркел, която е християн-демократка. Това се дължи най-вече на отказа й от ядрената енергия през 2011 г. На подобен ход трудно би се решил дори някой „зелен“, ако управляваше.

Голяма коалиция или промяна
След изборите не може да се очаква голяма промяна в политическата конфигурация. Социолозите са единодушни, че и двете големи партии ХДС/ХСС и ГСДП, които правеха досега голяма коалиция, имат шансове да продължат да управляват. Някои смятат, че въпросът за голямата коалиция бе решен още с избирането на Франк-Валтер Щайнмайер за президент в началото на годината.

Социалдемократите, които са част от управляващата коалиция, допуснаха една груба политическа грешка. Те се опитаха да се дистанцират от Меркел, която отправи консервативни послания за стабилност и сигурност по време на кампанията си. Така без да искат ГСДП остави впечатлението сред избирателите, че всички постижения от изминалите 4 години са единствено и само на християн-демократите. Това късогледство естествено коства гласове на ГСДП.

В Германия, както и повечето европейски страни, се наблюдава спад на доверието в двете големи партии. Въпросът е: какво ще е мястото на „Алтернатива за Германия“ - една ултрадясна национално-консервативна партия. Експертите не изключват, че тя може да спечели трето или четвърто място, което ще бъде голям прецедент в историята на Федералната република. За пръв път от края на Втората световна война ултрадесни най-вероятно ще влязат в Бундестага с 65-70 депутатски места от 630. Всъщност това ще е събитието на тези избори.

Берлин и Югоизточна Европа
Едва ли може да очакваме радикална промяна в политиката на Берлин спрямо Югоизточна Европа. Не трябва да очакваме някакъв особен германски подход, по-скоро той ще бъде част от общоевропейското решение.

Не трябва да се забравя обаче, че политиката е нещо двояко. Пример за това е посланието на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пред Европарламента. Той призова за бързото приемане на България в Шенген. Часове след неговото изявление германският вътрешен министър Томас де Мезиер категорично се противопостави на подобна идея. По-късно той бе подкрепен и от провинциите в Германия. Вътрешните министри на Саксония, Бавария и Долна Саксония изразиха становището, че разширяването на Шенген с балканските страни е нецелесъобразно. Тази двуоякост на политиката показва, че някои от проблемите, които засягат нашия регион ще бъдат решавани през европейската политика, а други – през националната.

Въобще ако може да се говори за някаква промяна в политиката на Берлин спрямо Югоизточна Европа, то тя първо ще засегне съюзниците, например България. Тук отново на дневен ред изплува въпросът за членството в Шенгенската зона за свободно движение. Постигането на тази цел обаче ще бъде много трудно и за това ще бъдат необходими определени политически условия и тяхното изпълнение.

На първо място в германската политика спрямо нашия регион стоят отношенията с Турция, която е най-голямата балканска страна и с най-силната икономика в региона. През последните месеци тези отношения се влошиха чувствително, ролята на Турция активно се обсъждаше и по време на предизборната кампания. Във Федералната република живеят над 3 милиона германски граждани с турски корени, а над 900 000 от тях имат право на глас. Повечето от тях са обърнали поглед към президента Ердоган, който си позволява сериозна и остра критика към Берлин. Със сигурност можем да кажем, че проблемът с Турция след изборите ще бъде затегнат по много линии и трудно ще се преодолее недоверието, натрупано в резултат на взаимните обвинения в неспазване на човешките права, отказите да бъдат допуснати германски парламентаристи в базата Инджерлик и други.

В отношенията на Берлин с Гърция в момента се наблюдава едно спокойствие след противоречията заради финансовата помощ, която ЕС трябваше да окаже на Атина, за да могат южните ни съседи да продължат да използват еврото. За момента повечето експерти смятат, че ако не напълно, то поне е овладяна гръцката финансова криза, което дава основание за едни спокойни отношения.

Германия е склонна да допринесе за стабилизацията на Западните Балкани. Тя ще следва тази политика на първо място в страни, като Република Македония, което пък е изключително важно и за нас, в България. Защото и в Берлин, и в Брюксел, и в София и Скопие имат интерес от едни стабилни и европейски ориентирани Западни Балкани, които не са част от сфери за влияние или фронтови линии между отделните Велики сили.
И ако в Югоизточна Европа се говори много за влиянието на чужди сили като Русия или Турция, в последно време се забелязва огромна активност на още един световен играч – Китай. Експанзията на Поднебесната със стоки и инвестиции в инфраструктурата на региона не остава незабелязана за управляващите и бизнес кръговете в Берлин.

Китай и Германия от дълги години имат много здрави икономически отношения. Самата Германия е много отворена към китайската икономика. През последните две години германската икономика получи много сериозни удари. Започнаха да се затварят вратите на американския пазар и е естествено погледът на германския бизнес да се насочи към китайския пазар. По тази причина трябва да очакваме едно по-благосклонно отношение на Берлин към китайските инвестиции в Югоизточна Европа. Въпросът тук е дали това ще мине под егидата на ЕС като цяло или само на Германия. /БГНЕС
---------
Анализът е подготвен от Международния отдел на Агенция БГНЕС
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911