Естония, която в момента председателства Съвета на ЕС, не очаква до края на тази година да бъде решена съдбата на преговорния процес с Турция, но призовава за бърза реакция, предаде кореспондентът на БГНЕС.

Втори ден в естонската столица Талин заседават външните министри на страните-членки на ЕС, а Турция се оказа особено спорна тема. Първият дипломат на страната домакин Свен Миксер заяви, че преди 2018 г. не се очаква и оценка от ЕК за изпълнението на условията от страна на Турция за членството й, а решението за развоя на преговорите ще бъде базирано именно на това. той подчерта, че трябва да се избягва вземането на прибързани решения.

„Бъдещето на преговорния процес е тема, независима от кризата с мигрантите. Но Турция е член на НАТО с позиция за сигурността в Близкия Изток и в тази връзка винаги ще бъде повод за размисъл и много политически въпроси за ЕС“, подчерта Свен Миксер.

Външният министър на Германия Зигмар Габриел отхвърли твърденията, че властта в Берлин коренно е променила политиката си спрямо Турция. „С времето Турция скоростно се отдалечава от ЕС. Елиминирани са човешките права, върховенството на закона е в риск, а журналистите с в затвора.

Тази страна прекрачи червената линия и Германия не може да продължава да се прави, че нищо не се е случило, след като и президентът й Реджеп Тайип Ердоган ни обвини в нацизъм, а и в контекста на напрежението по други политически въпроси. Ние дълго посрещахме провокациите с хладнокръвие, но това не може да е вечно“, посочи Габриел.

Финландия и Литва се противопоставиха рязко на идеята за прекратяването на преговорите с Турция.
„Не подкрепяме приключването на преговорния процес, макар да сме наясно с проблемите по отношение на човешките права. Напротив, най-ефективният метод за решаването на проблемите е именно диалогът с Анкара“, заяви външният министър на Финландия Тимо Сойни.
Решението за замразяване или финализиране на преговорите с Анкара не е детска играчка, то може да предизвика много сериозни резултати, каза министърът по европейските въпроси на Турция и главен преговарящ Йомер Челик, който също участва в неформалната среща в Талин.

„Величието на Турция остава неразбираемо. Ако тя се оттегли от уравнението, ще провокира дебат. Без Турция проблемите на Европа не могат да намерят решение. Подходът на Германия на вреди на Турция, а на целия ЕС. Призивите за замразяване или прекъсване на преговорите на практика са подкрепа за радикализацията, това буди безпокойство. Не е детска игра това, но може да доведе до сериозни последици“, предупреди Челик.
Според него понятието „радикални“ винаги се асоциира с мюсюлманите, което е изключително голяма грешка.
„Не трябва мюсюлманите да бъдат свеждани до левите радикални групировки. Успоредно с това телените огради и силите за сигурност по европейските граници изолират мигрантите от Европа, държат ги извън нея. А внушенията, че мигрантският въпрос е проблем на Европа, засилва радикализацията. Периодично в Европа се издигат гласове за затварянето на джамиите и забрана на службите в тях. Но това е погрешна политика, тя подхранва радикализацията в обществата. Ако в джамиите се провежда радикална политика, трябва да се опитат други пътища, например връзки с гражданските организации. Грешка е да се внушава, че ислямът е лош, забраната на джамиите само захранва радикализацията“, посочи Челик. Той допълни, че джамиите се нуждаят от защита с механизмите на законите и политиките така, както и определените условия за живот.

Челик изрази недоумение по повод факта, че когато Турция се окаже мишена на джихадистки атентати, националното й знаме се развява навсякъде в знак на подкрепа, но това не е така при нападенията на ПКК. „Часове наред да говорим за радикализацията, няма да са достатъчни.

Ислямофобията се превърна в дискриминация, необходимо е да се обмислят идеологическите и политическите причини за това. На нас ни омръзна от ирационални изявления, омръзнаха ни и коментарите за политиките на другите държави“, допълни представителят на Турция в Талин.

Той призова за полагане на усилия за намиране на изход от ситуацията и допълни, че европейски политици губят спокойствие, ако не говорят за президента Ердоган. Челик посочи за пример факта, че Мартин Шулц е посветил 60% от предизборната си агитация на темата за Турция и подчерта, че това е знак за слаба демокрация. /БГНЕС