Преди година Малкъм Бренър от Флорида публикува автобиографията си, в която разкри своята любов с делфинката Руби. Връзката им започнала през 70-те г., когато той бил студент. Руби се опитвала да го съблазни в басейна, веднъж дори нападнала приятелката му и според Бренър това било от ревност. Романът на човека и делфинката продължил години, а след смъртта й Малкъм дълго бил в депресия.

Делфините са необикновени същества. Според двама американски морски биолози интелигентността им е шокиращо близка до тази на човека и те трябва да получат права като "личности не-човеци". Според Даяна Райс и Лори Марино те са твърде умни, за да може хората да са морално спокойни, когато ядат месото им в ресторанта или ги затварят в басейни за атракции.

В своите изследвания двамата установили анатомични доказателства за интелигентността на делфините. Съотношението на мозъчната маса към общото им тегло е второ след това при човека. Тя превишава дори стойността при шимпанзетата. На научна конференция в Сан Диего Райс и Марино предлагат на делфините да бъде даден статут на интелигентни индивиди.

При изследвания делфините показват самосъзнание, уникални характери, способност да мислят в перспектива, сложно сътрудничество помежду им и групово решаване на проблеми. Те умеят не само да се разпознават в огледалото, но и да го използват, за да оглеждат в него тялото си. Дори могат да усвоят език, основан на символи.

Ето един любопитен случай в Австралия. Делфинка е спасена след нараняване и като част от възстановяването й е приучена от дресьор да се изправя и "да ходи по опашка". Когато я пускат в залива на Аделаида, тя на свой ред обучава другите делфини на номера.

Според биолога Майк Босли делфините се учат да се изправят един от друг просто за удоволствие, тъй като ходенето по опашка няма никаква функция в природата.

Делфините (Delphinidae) са морски бозайници, а не риби. Името им идва от гръцкото "делфис", което идва от "делфус" - "утроба". Така първичното име на животното се интерпретира като "риба с утроба". Смята се, че самостоятелното им развитие е започнало през миоцена преди около 10 милиона години.

Делфините са свещени за древните гърци и те не са им посягали. Първата поява на Аполон в светилището в Делфи е под образа на делфин. Споменават се от Аристотел и той първи изтъква, че са бозайници. Много често са били рисувани по древните кораби за защита. Образите им са използвани като декорация на дворци и керамика, а 40 гръцки града са имали делфини на монетите си.

Аборигените в Австралия имат специална връзка с делфините. Жителите на остров в северния залив Карпентария се смятат за техни потомци. На друг остров пък живее Народът на делфините. Шаманът му ги вика със свирки и после разговаря мислено с тях. Делфините са свещени и за маорите в Нова Зеландия.

Сега в света има 36 вида делфини. Повечето са морски, но се срещат и в сладки води. Оцветяването им варира от сиво до черно, има и бели. Менят се и контрастите на линиите с петната.

В Черно море живеят 3 вида - афала, обикновен делфин и муткур. Афалата е наричана още афалина или пъхтун. Има къса муцуна и черна елипсовидна ивица около очите. Гърбът й е черен или тъмносив, а коремът - светъл. Обитава плитки води в шелфа навсякъде в Черно море. Обявена е за застрашен вид.

Делфините дишат с бял дроб като хората, а не с хриле като рибите. Раждат бебетата си живи и ги кърмят. Живеят в семейства, плуват по няколко в група - женски и мъжки заедно с малките. Хранят се и играят заедно.

Ухажването при делфините представлява нежни милувки и докосвания, които предхождат секса. Наблюдавано е, че понякога мъжкият подарява на изгората си букетче водорасли.

Поднасянето на предмети като част от брачния ритуал е рядкост при животните. Досега е наблюдавано само при шимпанзета.

Делфините правят секс корем в корем. Играта с милувки е продължителна, а самият акт е кратък. Правят го не само за размножаване, но и за удоволствие. Има и случаи на хомосексуализъм. Понякога при делфините се наблюдава сексуално поведение, насочено към други животни и към хора. Това прави историята на Руби и Малкъм автентична.

Делфинката ражда обикновено по едно и майката веднага го избутва до повърхността, за да си поеме въздух. След това то вече може да плува заедно с нея.

Повечето делфини имат остро зрение както във, така и извън водата. Въпреки че имат ушни отвори от двете страни на главата, според учените подводното чуване се осъществява с долната челюст, която препраща вибрациите към средното ухо. Делфините могат да локализират обектите и посредством ехо. Те излъчват и обработват до 700 щракащи звука в секунда, за да уловят размера и местоположението на обекти на стотици метри от тях. Това умение е безценно при слабата видимост под водата.

Делфините могат да плуват много бързо, до 40 км/ч. Те изпразват и пълнят отново белите си дробове за 0,2 секунди. При дишането въздухът излиза през носовия отвор със скорост над 160 км/ч.

Делфините трябва да бъдат в съзнание, за да дишат

Докато спят, само едната половина от мозъка им е изключена, едното око е отворено и те плават на повърхността. За да общуват чрез звуци, използват отвора, през който дишат, защото нямат гласни струни. Тези звуци са много разнообразни, но човекът все още не ги е разшифровал.

Делфините, както хората, слоновете и човекоподобните маймуни, скърбят за починалите си близки. Скорошни изследвания дори показаха, че морските бозайници различават смъртта поради болест и старост от смъртта при нещастен случай. Реакциите им са коренно различни.

Има много истории за връзката между делфин и човек. Една от най-интересните бе разказана в предаването на Би Би Си "Хюман планет". Тя показва как група делфини тласка пасаж към рибари в плитките води в Бразилия. Те дори им дават знак с телата си кога да хвърлят мрежите си.

И при делфините има акушерки

Руският учен Игор Чарковски дълго се е занимавал с изследване на подводното раждане. Той и екипът му докарали родилка в Черно море, за да роди във водата. Жената се потопила на 60 см. Внезапно се появили три делфина и взели всичко под свой контрол. Направили нещо нагоре-надолу по тялото на жената, което приличало на сканиране. Тя възкликнала “Чувствам се невероятно!”. Родила без никаква болка и страх. Оттогава се създава нова практика - делфините се използват като акушери. В момента на раждането те излъчват нещо от своите сонари, което наистина успокоява майката. Днес това се практукива на много места по света.

Никой не знае колко са в Черно море

Главният асистент от Института по океанология Виолин Райков е представител на България в Черноморската комисия, която периодично заседава по проблемите на риболова и чистотата на Черно море. В нея се разглеждат и въпросите за делфините, които са защитен вид във всички държави от региона.

Според Райков слуховете, че Турция и Румъния искат да се избиват делфини, за да не посягат на рибата, са пълна измислица. "Турците дълго време искаха да станат членове на организацията за защита на делфините, ние отдавна членуваме там, а румънците са в ЕС, което автоматично отхвърля такъв вариант", коментира той.

- Г-н Райков, има ли конфликт между делфина и човека?

- Най-голяма опасност за делфините са калканските хрилни мрежи. Те стоят вертикално на дъното и делфините често се оплитат в тях и се давят. Иначе са достатъчно интелигентни и не влизат в таляните, за да ядат рибата.

Има случаи, когато плуват след траловете с трицона и хапват там, където се е появила дупка и рибата изтича. Виждал съм го с очите си. Реално, не би трябвало да има никакъв конфликт.

- Спори се колко вида са делфините и дали най-едрите от тях не са нашественици в Черно море.

-Местният вид, муткур, азовка или черноморска свиня стига до 1-1,2 метра дължина. Турците я наричат домуз и предполагам, че оттам носи името си. Другият вид обикновен черноморски делфин стига до 1,80 метра.

Афалите, които са най-големите - до 4 метра, също са черноморски вид. Тези делфини, наричани бутилконоси, са най-интелигентните. Има ги и в Атлантическия, и в Тихия океан, и в Средиземно море.

В делфинариума във Варна са от Карибско море и са по-светли. От азиатските морета пък са по-тъмни.

- Има ли увеличение на популацията на делфини?

- Нямаме информация у нас. Изследвания са правени в Украйна и Русия, но популациите мигрират. Преброяването на делфините изисква бързи катери, кораби и хидроплани и не е по силите на една от черноморските страни.

- Откъде идват легендите за интелигентността на делфините?

- Това не са легенди, а доказани неща от изследвания. Делфините имат развита корова дейност като шимпанзетата. Но това е несъзнателна дейност, делфините действат първосигнално, водени от храната.

В бившия СССР са правени експерименти - връзват делфин с въже за перките и за стълб. Животното плува, намотава се около стълба и се дави. Не може да прецени, че трябва да плува обратно, за да се освободи.

Спасяването на хора и кучета от удавяне също става инстинктивно от делфините, които ги побутват към брега.

- Кои са най-близките родственици на нашите делфини?

- Косатките и белугите, както и китовете са далечни родственици на делфините. Афалата обаче е най-интелигентната от всички.

Интересни са взаимоотношенията на делфините с акулите. В САЩ е правен експеримент, при който три делфина, единият от които е бременна женска, са сложени в басейн заедно с акула. Няма никакъв конфликт, докато не идва време делфинката да ражда. Тогава за всеки случай трите делфина се събират и изхвърлят с гърбовете си акулата от басейна.

- Сегашната смъртност сред делфините нормална ли е?

- Имало е години, в които сме регистрирали доста повече умрели делфини. По 27-28 на година. Но трябва да се има предвид, че делфините боледуват като хората.

Умират от вируси, инфаркти и инсулти.

Моят колега учен Цветан Станев е правил аутопсия на изхвърлен на плажа делфин и е установил, че е умрял от инфаркт. Не може да се каже дали сегашните смъртни случаи са дело на човека.

- Има ли смисъл от поставянето на устройства с ултразвук, които да пропъждат делфините от мрежите?

- Такива устройства, наречени пингер, се произвеждат във Великобритания. Използват се от доста години, но не се знае каква е ползата. Има случаи делфините да свикнат с тях. Но прогонването нарушава естественото им търсене на храна. Трябва да се експериментират в наши условия, за да се види ефектът.

Без въздух умират за минути

"Само една е причината за измирането на делфини и тя е в голямото количество рибарски мрежи. Преди двайсетина години нямаше толкова много, сега от Ахтопол до Каварна бреговете са пълни с мрежи. В същото време и делфините са се размножили изключително много. Те се оплитат в мрежите, а като останат без въздух, след 5 минути умират."

Това е версията на стария морски вълк от Несебър Милчо Исаков, по-известен като капитан Мурад.

Той обяснява многото случаи на изхвърлени мъртви делфини напоследък с атмосферните влияния в края на август и началото на септември.

Тогава започват източните течения и всички отпадъци, които са в морето, изплуват на брега, казва капитан Мурад.

Той не вярва, че някой може да убие делфин просто ей така, за удоволствие. Припомня, че по Живково време е имало разрешен улов на делфини и тогава са ги избивали с тонове. Но повече от 50 години делфините се размножават спокойно и популацията им е нараснала значително.

Капитанът също е потърпевш от нашествието на делфините - няма здрава рибарска мрежа. Когато намери мъртъв делфин в тях обаче, рибарят го разцепва на две, за да го ядат гларусите

Така мъртвото животно не стигало до брега.

"Истината е, че всяка една лодка има по 2 големи железни канджи. Когато заплетеният в мрежите делфин е по-голям, той не може да се изхвърли без тях. Все пак в морето има вятър, течения, мрежите тежат. Заради белезите от железните пръти много хора мислят, че делфинът нарочно е убит, а то не е така", обяснява капитан Мурад.

Разказва, че делфините са кротки и игриви животни и често идвали край лодката му.

Опровергава слуховете, че напоследък месото им се предлагало по ресторантите:

“Филе от делфин в менюто? Невъзможно.

Явно някой собственик да мами клиентите си, че им сервира делфинско", категоричен е рибарят.

Самият той държи един от най-известните рибни ресторанти в Несебър, чиято слава се носи далече извън пределите на Черноморието. В него са се отбивали много политици, спортисти, имена от шоубизнеса.

Капитан Мурад обаче си спомня, че навремето, когато хората нямало какво да ядат, някои рибари правели изсушени мезета от рибицата на мъртъв делфин.

От кожата им пък се добивала мас и се изнасяла в Русия.

19 години си говорим с тях, те са разумни

19 години треньорът от варненския делфинариум Илиан Василев си говори с делфините.

"Аз обичам да им приказвам на човешки език, те - на своя. Обаче се разбираме чудесно. Според мен това са разумни същества като нас!", разказва той.

Илиан започва работа като обикновен транжор на риба за делфините. Постепенно ги обиква и решава да е по-близо до тях.

"Ръководството направи конкурс за треньори. Явих се и го спечелих. Не мога да си представя да работя друга работа, освен да съм близо до делфините", казва 42-годишният мъж.

За Василев най-важно е общуването с тези интелигентни и умни животни. Тяхното излъчване е винаги позитивно, обичат треньорът да ги гали.

"Усещането от допира с тях и плуването с тях е нещо невероятно. Дори когато имам свободно време, идвам пак при делфините", добява Илиан.

Убийствата на делфините разстройват треньора. Гледал е кадри по телевизията за последните истории по нашите брегове и не знае какво да каже. За него това е дело на садисти.

Самият Василев е виждал трупове на делфини по плажовете и това му причинява огромна болка.

Виждал съм километър широка река от делфини

"Виждал съм река от делфини късна есен да тече от Бяла чак до Созопол. Големи и малки, от средиземноморските и черноморските. Километър беше широка, с лодката по делфини вървях. Вероятно отиват на юг след рибата. Всичко изяждат по пътя си. И като се наядат, почват да си играят. Подхвърлят големите кефали с носовете си като топки. Бях на Китен за паламуд, дойдоха 6 делфина, трите заградиха заливчето до буната, останалите 3 се хранеха с илария. После се смениха. Направо организирана кухня."

Това разказва 60-годишният професионален рибар Агоп Агопов от Варна.

"Вуйчо ми едно време пътуваше на гемия под гръцки флаг. На Дарданелите ги пресреща делфин и ги превежда да не се забият в подводните скали. На следващата година обаче гръцки моряк решил да го гръмне. Ранил го и делфинът си отмъстил, като набутал гемията направо в скалите. Едвам се спасили", спомня си Агоп.

И веднага подхваща друга история: "Много често си стоя в лодката и ловя сафрид. Морето спокойно, мравките вода пият. По едно време цялата лодка се разклаща и гледам - един делфин дошъл под нея и си чеше гърба."

ПЕТЯ ДИКОВА, ЦАНКО ЦАНЕВ, ТОНИ ЩИЛИЯНОВА, МАРИЯ ПИЛЕВА, РОСЕН ЯНКОВ /24chasa.bg