Когато Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейската комисия, посрещна унгарския премиер Виктор Орбан в Рига през май 2015 г., той го поздрави, казвайки „Здравей, диктаторе“.

Думите на Юнкер вероятно са били ироничен отговор на предишно изказване на Орбан, че той иска „да изгради една нелиберална държава, базирана на национални фундаменти“, давайки Русия и Китай като примери. Той може би също така е имал предвид пътя, по който Орбан непрекъснато променя унгарската конституция, за да даде на правителството си повече власт. Неговите усилия досега дадоха на неговата партия ФИДЕС значителен контрол върху правосъдието, медиите и банките.
Каквото и да е била мотивацията на Юнкер на тази среща през 2015 г., позорното поздравление сега не изглежда толкова не на място (година по-рано американският сенатор Джон Маккейн бе нарекъл Орбан "неофашистки диктатор").

Орбан отдавна е националист, но неговата реторика напоследък подсили ксенофобията. Правителството му разнебити медиите и неправителствените организации, които се смятат за нелоялни към нацията. Всичко това изглежда е част от цялостна промяна на Унгария като либерална демокрация.

Орбан е твърд критик на мултикултурализма и имиграцията в Западна Европа. Когато миграционната криза се стовари през 2015 г., страната му бързо стана известна с бруталния начин, по който третира бежанците, пристигащи на границата. Самият Орбан определяше бежанците като "отрова" и издигна огради от бодлива тел на южните граници на Унгария, за да ги остави отвън.

Държавни придобивки
Орбан се представя като "защитник" на унгарската нация. Неговата националистическа реторика е свързана с договора от Трианон, подписан от съюзниците и Унгария, за да бъде отбелязан краят на Първата световна война /1914-1918 г./. Договорът лиши Унгария от две трети от територията й - и Орбан използва всяка възможност да напомни на народа за това.

Стратегията изглежда компенсира това, което Орбан вижда като историческа несправедливост, като подбужда етническия национализъм. Той редовно се сблъсква с ЕС по отношение на всичко, което може да бъде тълкувано като атака срещу идентичността и целостта на националната държава. Усилията на ЕС да се справи с миграционната криза чрез квотна система бяха конкретна точка на оспорване. Той дори отнесе въпроса пред Съда на Европейските общности, така че като му се противопостави, се стигна до това Брюксел да го моли да вземе определен брой бежанци.

Правителството на Орбан придобива различни печатни, ефирни и онлайн медии. Според последния доклад на американския мозъчен тръст Freedom House Унгария има най-нисък "демократичен резултат" в региона на Централна Европа: 3,54 от 7. Докладът повдига загриженост за корупционните мрежи и използването на публична власт и ресурси за награждаване на приятелски олигарси , Неправителствената организация "Глобсек", базирана в Словакия, наскоро предупреди, че унгарското правителство има "твърдо проруски възглед" и че националните му медии са отслабени от "огромна концентрация на собственост от проправителствени олигарси", които са "напълно пристрастни към проблемите на ЕС, НАТО и Русия ".

Тази позиция в полза на Кремъл беше особено интересна, когато Унгария се възползва от заем от 10 млрд. евро от Русия за развитието на ядрената си енергетика.

ЕС гледа напред
И все пак ЕС започна официално да обсъжда отдръпването на Унгария към нелиберална демокрация през април. Тогава унгарският парламент прие закон за висшето образование, който заплашва оцеляването на престижния Централноевропейски университет (CEU) в Будапеща.

Университетът е основан от еврейския унгарско-американски милиардер Джордж Сорос за насърчаване на либералната демокрация и отвореното общество в посткомунистическата Източна Европа. Законът поставя ограничения върху CEU, които мнозина твърдят, че ще направят невъзможно той да работи свободно, ако въобще работи.

Орбан и неговото правителство не спряха само до законодателството, но продължиха с непрекъсната атака срещу Сорос в едва прикрита антисемитска кампания, която го представя като манипулативен и могъщ. Появиха се плакати, показващи усмихнат Сорос над заглавието: "Не позволявайте на Сорос да се смее последен!".

Говорейки на студенти през юли, Орбан заяви, че е в ход "план Сорос", целящ да доведе "стотици хиляди мигранти ... от мюсюлманския свят на територията на ЕС". Тази програма, заяви той, стои зад "непрекъснатото изтегляне на правомощията от националните държави към Брюксел".

Подобни атаки срещу либералните ценности могат да бъдат чути от популистките политици по целия свят, а случаят на Орбан е особено обезпокоителен. Неговата засилваща се риторика и растящото безразличие към демокрацията, съчетано с бавното, но систематично разрушаване на демократичните институции от страна на правителството му, свидетелстват, че той постига стабилен напредък към установяването на нелибералната държава, която толкова открито предвижда.

Това не означава, че Унгария ще напусне ЕС, но Орбан играе опасна игра. Той използва национализма у дома и атакува ЕС, като същевременно поема пари в брой като краткосрочна политическа печалба. /БГНЕС
-----------------
Ерика Харис, професор по политика в Университета в Ливърпул. Нейният коментар е публикуван във в. „Индипендънт“.