Изтекла напоследък информация от Държавния департамент на САЩ показва, че Рекс Тилърсън не се интересува от една от традиционните си мисии: насърчаване на демокрацията по целия свят. Но би ли могло това да е мъдър ход за спиране на тези усилия - особено в този безспорно неловък момент за САЩ?
Джош Рокин от в."Вашингтон пост" съобщи, че държавата се опитва да промени изявлението си за своята мисия, като измени целта за "оформяне" на "справедлив и демократичен свят". Проучване на "Политико" разкрива нежеланието на Тилърсън да получи общо 79,8 милиона долара от наличното финансиране, заделено при президента Барак Обама, за противодействие на руската и ислямската пропаганда. Очевидно има тенденция: Тилърсън, който има намерение да намали персонала на министерството, изглежда смята, че частта от работата му по преговори е по-важна от частта на меката сила. Той е казал достатъчно, предупреждавайки подчинените си, че прекалено голямото фокусиране върху популяризирането на американските ценности "наистина създава пречки за способността ни да развиваме нашите национални интереси в областта на сигурността, нашите икономически интереси".

Разбираемо, това се отнася за хората от едно време. Те виждат в това отражение на изолационизма на администрацията на Тръмп, на липсата на твърди принципи, дори на проруска нагласа (защо иначе Тилърсън ще се въздържа от изразходване на пари като усилие срещу руската пропаганда). Но това би могло да бъде само инстинкт на бившия бизнесмен срещу загубите.

Тазгодишният "Soft Power 30 Report", дело на базираната в Лондон комуникационна фирма Portland, класира САЩ на трето място сред най-влиятелните страни в света - след Франция и Великобритания. Докладът посочва несравнимите предимства на Америка: нейната роля като глобален център на висшето образование, нейната изключително популярна културна продукция, силата им в новите технологии. Но също обяснява защо САЩ позволиха на Франция да ги изпревари. "Съществуват ясни заплахи за американската мека сила", се казва в доклада, "ако ръководството продължи с подход" Америка на първо място" за насърчаване на националистическата реторика, девалвиране на международните съюзи и приоритизиране на твърдата и меката сила“. Според администрацията на Тръмп международният образ на САЩ е пострадал, показват анкети на Portland и Pew Research Center.

Една от препоръките на Portland е Тилърсън да не отслабва функцията на държавата за връзки с обществеността, защото това ще "понижи способността на Америка да използва своите съществуващи активи на мека сила". Но, като се има предвид колоритната история на президента, неговата тенденция да изкривява дори добре познатите факти и неговата склонност към обръщане на 180 градуса, има ли правителството на Тръмп доверие, за да прокара набор от ценности към външния свят?
Дори и Обама, далеч по-традиционен глобален ролеви модел, не беше особено ефективен при проектирането на меката сила на Америка: надеждите за по-голяма демокрация в арабския свят се оказаха погрешни, популистките партии се надигнаха в Европа и Русия изрита подкрепяните от САЩ организации, които работеха с нейното гражданско общество.

Може би САЩ винаги са били по-добри в проектирането на мека сила чрез своя частен сектор, отколкото чрез правителствени канали. Холивуд, музикалната и техническата индустрия, оживените и майсторски медии осигуряват блестящите примери, които всеки иска да имитира. Техният успех е обвързан с американски ценности като по-широка свобода на словото, отколкото в повечето други страни, отвореност към многообразието, икономическа свобода, постоянно търсене на следващото ново нещо. Енергията, изпомпвана чрез американския културен продукт, е истинска: всеки, който е бил в САЩ, го е усетил в ежедневните взаимодействия. Може ли правителството да прибави много към това възприятие? Съмнявам се. Но като част от такъв продукт дори администрацията на Тръмп може да допринесе за популяризирането на американските ценности: вижте как безмилостно американските журналисти преследват президента и неговия екип. Подобна разгорещена, изключително ясна конфронтация е възможна в много малко държави.

Израснал съм в Съветския съюз, очите и ушите ми бяха пълнени всекидневно с държавна пропаганда. Но, както други около мен, търсех американски и европейски филми, музика, книги, дрехи, списания. Нито едно от онова, което исках, не беше създадено от правителството, което го направи още по-привлекателно. Съветската машина се пръсна, защото загуби доверие в конкуренция със западната частна инициатива.

Що се отнася до противодействието на руската държавна пропаганда днес, частният сектор все още върши страхотна работа. RT, телевизионният канал, който насочва гледната точка на Кремъл към аудиторията в САЩ, дори не влиза в рейтингите на Nielsen (и със сигурност ще плати за тях, ако много хора го гледат). Това е така, защото преобладават частни американски медии. И ако някои от тях понякога избират да разработват посланията на RT, това е така, защото тяхната аудитория иска те да го правят, за да се подхранват нейните предразсъдъци. Какво ще направи Държавният департамент с милионите долари, които му бяха дадени за борба с руската пропаганда? Дали медиите в САЩ и групите от гражданското общество не се справят по-добре?

Миналата година Майкъл Лъмпкин, координатор на Глобалния център за ангажиране на Държавния департамент, който се опитва неуспешно да получи парите от Тилърсън, даде пример за усилията на Центъра срещу „Ислямска държава“ (ИД). "В Източна Африка създаваме онлайн радиостанция в Кисвахили (или Суахили)", пише той. "Тя излъчва програмите, създадени от младите хора, които противодействат срещу нарастващия обем екстремистка пропаганда в региона. По-специално съдържанието е насочено към местните младежи, живеещи в квартали, където е известно, че ревностните екстремисти набират последователи". Но има и много други играчи в африканската радио общност, от Фондация "Гейтс" до Обединените нации. Всички те имат предимство пред американското правителство: те са по-неутрални и техните източници на финансиране не могат да бъдат използвани срещу тях от противника.

Вместо да се харчат 80 млн. долара в борба срещу пропагандна война, която авторитарните режими и терористичните групировки се опитват да наложат на САЩ, Америка просто трябва да позволи на новините да вършат работата си. Данъчните облекчения за разширяване на международните мрежи информационни мрежи и за стартиране на чуждестранни медии ще работят много по-добре от преките инвестиции в контрапропаганда, което всъщност е и държавна пропаганда. Африкански журналист, който има опит в сътрудничество на американска медия, струва колкото десетина финансирани от държавата проекти за връзки с обществеността: уебсайтът, който той ще създаде някой ден, ще върши честна и завладяваща работа, насърчаваща демократичните, хуманни ценности.

САЩ правят най-добре, когато помагат спонтанно за популяризиране на тези ценности, например. Единствената причина, поради която Русия и други авторитарни режими имат държавно финансирани пропагандни машини, е, че не могат да подходят така. Бих искал да мисля, че противопоставянето на Тилърсън да ги имитира за сметка на американските данъкоплатци произтича от разбирането за произхода на американската мека сила. Нека той да прави сделки - и да позволи на медиите и гражданското общество в САЩ да преценят тези сделки от гледна точка на ценностите. Очаква се системата на САЩ да работи по този начин, и това е, което хората по света намират за атрактивно. /БГНЕС
------------
Леонид Бершидски, „Блумбърг“