Геополитиката често се разгръща бавно, основава се на широки, обективни сили, които се развиват в дълги периоди от време. Има обаче периоди, когато тези сили достигат критичен етап и редица важни събития, които изглеждат несвързани, се съчетават, за да преоформят бързо света или региона или държавата, преди отново да се успокоят. Близкият изток преминава през един от тези периоди точно сега.

Миналата седмица свидетелства за неговата трансформация. Започна със Саудитска Арабия, която оглави група от седем страни, която прекратиха дипломатическите отношения с Катар заради твърденията за подкрепа на Катар за терористични групи и готовността му да работи с Иран. На другия ден Сирийските демократични сили, доминирани от кюрдите, започнаха офанзивата си за установяване на контрола над Ракка от „Ислямска държава“ (ИД). Тогава, само 48 часа след избухването на скандала покрай Катар, ИД атакува Иран - за първи път – удряйки сградата на парламента и мавзолея на основателя на Иран аятолах Рухола Хомейни. Часове по-късно Регионалното правителство на Кюрдистан в Северен Ирак обяви, че ще проведе референдум за независимост на 25 септември.

Тези събития може да се случват независимо един от друг, но заедно представляват сериозна промяна. Желанието на Катар да укори Саудитска Арабия показва, че Иран става все по-силен или че Саудитска Арабия става все по-слаба - или и двете. Междувременно Турция вижда това като възможност за подкрепа на Катар и заемането на позицията на регионален лидер. ИД се връща към корените си като високоефективна бунтовна организация, макар и да губи територия в Ирак и Сирия. А иракските кюрди изглеждат по-близо от всякога до официално отделяне от Ирак.

Просто казано, силите в Близкия изток се прегрупират.
Непредсказуемостта се разпространява в Персийския залив
Арабските държави в Персийския залив остават относително стабилни благодарение на нефтеното си богатство и малките населения. Но това вече не е така. Драмата с Катар с основание влезе в заглавията тази седмица, но тя е показателна за по-дълбок проблем. Арабските държави от Персийския залив се противопоставят на това как да управляват радикалните сунитски групи и Иран и неговите шиитски марионетки. Оман, която не е сунитска държава, винаги е била откъсната от блока и е имала най-близки връзки с Иран. Кувейт, макар и близка до саудитците, успя да остане неутрална по различни въпроси и в момента действа като посредник в катарския спор. Бахрейн, държава с мнозинство от шиитско население със сунитски режим, е напълно зависима от саудитците. Това оставя Обединените арабски емирства като единствения истински партньор на саудитците.

Относителното спокойствие на Арабския полуостров е изложено на риск и Саудитска Арабия се опитва да предотврати по-нататъшното разделение със започването на дипломатическа кампания срещу Катар. Това е рискована маневра, но може да си струва, ако върне Катар обратно в кошарата и демонстрира колко мощен може да бъде сунитският блок от държави със Саудитска Арабия на кормилото. Тя също така може да отвърне на удара, ако Катар остане предизвикателен пред останалите държави от Арабския залив.

„Ислямска държава“ губи територии
От години ИД е гравитационният център в Близкия изток. Но през изминалата година тя загуби стратегическа територия в Ирак и Сирия и сега изглежда губи столицата си Ракка.

Загубата на тази територия ще бъде голям удар. ИД знаеше, че няма да може да поддържа халифата си в краткосрочен план, но с по-голяма картина наум, ИД ще се върне към корените си като бунтовническа групировка, която извършва терористични и партизански атаки от неуправляеми места в сирийската и иракската пустини.

Основните социални, политически и икономически условия, които позволиха да се появи ИД, междувременно ще продължат да съществуват, дори ако Ракка падне, и ако ИД не ги експлоатира, друга групировка ще направи това.
Както ИД отслабва на бойното поле, така ще става и със споделената причина за онези, които се борят срещу групировката. Сега те ще се борят помежду си, докато ИД ще се фокусира върху използването на регионалните разделения, особено на конфликта между сунитските и шиитските сили, за да отслаби допълнително сунитското арабско ръководство.

Поява на заплахи в Иран

На 7 юни бяха убити 12 души и много други бяха ранени при две атаки от шестима нападатели с автомати и самоубийствени жилетки. ИД пое отговорността и фактът, че тя би могла да извърши такива атаки, показва, че вероятно работи в Иран от известно време.
ИД е оставила тези атаки за подходящия момент, само три седмици след като президентът на САЩ Доналд Тръмп посети Саудитска Арабия и определи Иран като основна заплаха за региона. Горе-долу по същото време саудитският крал отхвърли диалога с Иран и каза, че борбата срещу Иран трябва да се води на иранска територия. Има и сериозни мерки срещу шиитите в Саудитска Арабия и Бахрейн.

От гледна точка на Иран всъщност саудитците се възползват от ИД, което помага на Иран и неговите шиитски съюзници в региона. Дали това всъщност е така е без съществено значение. ИД би искала Иран да повярва, че това е така, защото би могло да доведе до конфронтация между Техеран и Рияд. Последните изявления на Корпуса на Ислямската революционна гвардия, обвиняващи Саудитска Арабия, че стои зад атаките на 7 юни, вероятно ще бъдат приветствани от ИД.

Иранското разузнаване ще се опита да неутрализира елементите на ИД в страната, въпреки че Силите Кудс, специално звено на Корпуса на Ислямската революционна гвардия, отговорни за операциите в чужбина, могат да продължат напред и да се опитат да отмъстят на саудитците за нападенията. Така или иначе, тези атаки ще доведат до утежняване на напрежението между Иран и Саудитска Арабия, а ИД ще направи всичко възможно, за да ги влоши повече.

Независими кюрди?

Междувременно кюрдските групи се възползват от размитите граници на региона, за да създадат нови свои собствени. Основната мотивация на сирийските кюрди в борбата с ИД е да осигурят земя и подкрепа от САЩ за автономна, ако не и независима, сирийска кюрдска държава. Техните далечни братовчеди в Ирак също преследват суверенитета, заплашвайки да разбият веднъж и завинаги иракския експеримент.

След войната в Ирак през 2003 г. правителството в Багдад призна автономно Регионално правителство на Кюрдистан (РПК) в трите най-северни провинции в Ирак. С течение на времето иракските кюрди разшириха влиянието си на юг, за да присъединят големи части от три допълнителни иракски провинции, където те имат териториални спорове с иракските сунити. Доминираното от шиити правителство обаче отдавна се противопоставя на по-голямата автономия на РПК. Възходът на ИД през 2014 г. и по-специално превземането на Мосул, всъщност помогна на иракските кюрди, защото отслабиха Багдад и го принудиха да сътрудничи с РПК, за да се бори с ИД в сунитските райони.

Укрепено от напредъка си, РПК обяви на 7 юни, че ще проведе референдум за независимост на 25 септември. Отвъд този вот, пътят на РПК към независимостта остава неясен. Много зависи от това как ще отговорят турците и иранците.

Междувременно Турция наблюдава всичко това внимателно. Тя се противопоставя на кюрдската независимост и нейните цели в Сирия са в конфликт с почти всяка друга власт в региона. Въпреки това, отвъд финансирането на някои марионетни групи в Сирия и създаването на малък коридор в северната част на страната, тя остана агресивна. Тя предпочита да позволи на арабите да се бият помежду си, докато са толкова слаби, че да станат неспособни на противопоставяне срещу турската власт. Турция също така се занимава с вътрешни въпроси, които не й позволяват да разпростира власт в чужбина.

Спорът в Катар обаче представи на Турция възможност, която тя не може да пропусне. Турция е съюзник на Катар; Те имат отношения, от които саудитците и другите арабски държави дълбоко се притесняват. Но те също така се нуждаят от Турция, за да се противопоставят на Иран.

Арабите ще трябва да приемат турското влияние като баланс на иранското влияние. Турция се опитва да действа като посредник в кризата между държавите от Персийския залив, която може да се превърне в стъпка за по-широка турска роля по арабските въпроси. И наистина, за да демонстрира колко турската власт се е разширила, турският парламент ускори приемането на законопроект на 7 юни, за да разположи в Катар 3000 военнослужещи.

За да се справи с множеството предизвикателства, произтичащи от Сирия, Турция трябва да заеме позицията си като регионален лидер. Една от тактиките, които използва, е да подкрепи сунитските ислямисти от „Мюсюлманското братство“, които са лоялни към Турция и следователно ще подкрепят турските интереси. Проблемът е, че Саудитска Арабия и Египет не искат Турция да бъде лидер. Иран може да бъде непосредствена заплаха, но Турция като хегемон е равна, ако не и по-голяма заплаха в дългосрочен план.

Беше тежка седмица в Близкия изток, пълна с важни събития, които преструктурират геополитиката на региона. Тя в крайна сметка ще се успокои до нова нормалност, тъй като някои от тези въпроси са латентни - но те не изчезват и в сравнение със сегашните епизоди има по-значими, които предстоят. /БГНЕС
--------------
Камран Бохари и Джейкъб Шапиро, „Геополитикал фючърс“.