Острите ъгли са тъпи открай време

Избрано 30.05.2017 18:04

Поредните "малки" матури и поредните големи технически грешки.

Всеки, който има опит с математически състезания, олимпиади и други подобни проверки на знанията ще потвърди, че наличието на техническа грешка в условието на задача по математика е по-скоро закономерност, отколкото инцидентен случай. Няма година без технически грешки за Министерството на образованието (МОН). Обикновено ги откриват родителите, потвърждават ги най-редовно от Съюза на математиците, т.е. имаме налице една старателно поддържана традиция.

Проф. Николай Николов, от споменатия съюз, заяви че техническата грешка при задача 24 тази година може да "изяде" част от времето за работа на седмокласниците, но не би представлявала сериозен проблем, който да се отрази на резултатите им. От министерството на образованието побързаха да уверят, че видът на триъгълника не е смутил учениците и те са работили по задачата, а някои от тях, забележете, дори са я решили изцяло. Въпреки МОН и въпреки техническите им грешки.

Затова компенсации за учениците няма да има. Както нямаше и миналата година. И тогава се наложи специалисти извън образователното министерство да признаят, че голяма част от въпросите по математика са некоректно зададени и според проф. Сава Гроздев (известен математик) само при 2-3 задачи няма такива проблеми. Тогава техническата грешка беше в задача 20. Пак триъгълници, но правоъгълни, които не бяха осем, а седем. И пак от МОН излязоха с аргумента, че задачата е решима и правилният отговор не се влияе от броя на триъгълниците. Каква последователност в това министерство!

С матурите по БЕЛ беше малко по-интересно, защото тихомълком беше подменен верният отговор на един от въпросите по литература в ключа публикуван от министерството.

Тази година тестът по БЕЛ не предизвика толкова вълнения. Е, в социалната мрежа имаше аргументирани постове от възмутени специалисти, но това вероятно е по-скоро реакция на хора, които си изкарват хляба с частни уроци по подготовка за изпитите и са пряко засегнати от грешките и неяснотите на МОН. Защото тестът по БЕЛ не е по-труден от миналогодишния, не са по-неясно формулирани въпросите и синтактичните грешки в условията на някои от задачите не са изненада, която си струва да бъде коментирана. И във въпрос 15: "Коя дума от главното изречение пояснява първото подчинено изречение?" няма драма, защото децата не биха имали проблем да разберат условието.

И няма никакво значение дали текстът за водата според славянската митология е преведен от немски или от друг "славянски" език, защото задачите, свързани с него, са елементарни. И воплите, че децата е можело да се объркат, но са се справили, са безсмислени. Трябва да се справят, защото е лесно. Догодина ще е още по-лесно, защото грамотността пада систематично от випуск на випуск и резултатите са крайно неприятен извод за нивото на "компетентност" в МОН.

Тази година експертите дори да си "вързали гащите" с едно много любопитно уточнение в ключа с верните отговори на теста по БЕЛ за 7 клас: "Когато според условието задачата не проверява компетентности за граматична, за правописна или за пунктуационна норма, не се отнемат точки за допуснати граматични, правописни или пунктуационни грешки в отговорите на учениците." Този компромис идва след миналогодишните трагедии с изписването на "Баба Илийца".

Тогава хиляди деца бяха силно разстроени, че са им отбелязали главната буква на първата дума като грешка. Ами грешка е, баба Илийца не е Баба Меца и не е Кума Лиса. Трябва да се чете и да се чете внимателно, защото (извън елементарната логика) и самият Вазов, го е написал с малка буква. Та ето по този повод министерството "клекна" и направи това уточнение тази година. Това е срамно.
Защото в изпита по български и литература всичко е проверка на компетентността за "граматична, правописна или пунктуационна норма", дори как си си написал името. Иначе какво проверява този изпит - дали учениците могат да изписват хиксчета срещу верния отговор? Колко още трябва да се смъкне летвата, за да достигнем заветните проценти, които ще ни извлекат от последните места в класациите по неграмотност?

Миналогодишните матури потвърдиха безпрецедентния срив в знанията на седмокласниците - 34 % двойки по математика на задължителния модул и почти 18 % слаби оценки по български език и литература. И слабото представяне беше факт въпреки понижението на скалата за оценяване с 2 точки, в сравнение с 2015 година. Тогавашният заместник министър на образованието Диян Стаматов констатира, че "тъжният резултат показва проблеми в подготовката на седмокласниците". Но не са само седмокласниците.

По стъпките им вървят и четвъртокласниците, а зрелостниците отдавна са на "върха" на тези "тъжни" констатации. Не е нужно да чакаме официалния анализ на МОН за резултатите от тазгодишните малки и големи матури. Да прогнозираме още сега - ще са още по-слаби от миналогодишните. Можем да се обзаложим. Нищо, случило се в образованието ни през изминалата година, въпреки рекордния брой приети стандарти и епохалния учителски събор, не дава повод за оптимизъм.

Всяко утвърдено от министерството решение беше подложено на критика от учителското съсловие, което въпреки заявленията, че ще бъде главен участник в образователната реформа, отново беше изтикано в периферията.
Оспорени бяха учебните програми и съдържания във всяка образователна степен. И въпреки това министерството си проведе конкурсите за нови учебници и одобри видимо неудачни варианти. А по това време в цивилизования свят усилено говорят за революционни промени в сферата на образованието - нито знанията, нито класовете, нито учителите, нито класните стаи или начинът на преподаване ще са каквито бяха. Защото новото поколение изисква съвсем различен подход. Но докато другаде тенденцията е на път да се осъществи (а в някои страни дори е факт) при нас е далечно ехо, цитирано като любопитна информация.

А промяна е крещящо наложителна. Ще го потвърдят и тазгодишните двойки.
Милена Петкова, news.bg
CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827