На пресконференция в Елисейския дворец френският президент Еманюел Макрон и руският държавен глава Владимир Путин обобщиха пред журналисти темите, които са обсъдили по време на първата си среща.

Срещата между двамата бе обявена по-скоро като първоначално установяване на контакт, отколкото драстично засилване на отношенията между Франция и Русия, коментира "Експрес".
Двамата държавни мъже разговаряха повече от предвиденото и очевидно са успели да засегнат в дълбочина много теми. Това може би бе стриктна работна визита, но това не направи пристигането на водача от Кремъл във Версай по-малко тържествено и придружено с всички почести. Противно на обичайното, Путин имаше закъснение само от половин час. Обитателят на Елисейския дворец очакваше руския президент горе на стълбите и слезе да го посрещне със сърдечна усмивка и топло ръкостискане.

Двамата държавни ръководители започнаха първата си среща, след която имаше откриване на изложбата „Петър Велики – един цар във Франция“, която проследява посещението на руския император във Версай през 1717 г. и поставянето на началото на дипломатическите отношения между двете страни.
Програмата бе стегната и цялата организация подсказваше, че се касае единствено за работно посещение. След кратка среща и обяд с ограничен състав, Макрон и Путин влязоха с тържествена стъпка от дъното на Залата за батална живопис към трибуната, която бе специално поставена там.

Френският президент взе думата и припомни значението на „диалога между Франция и Русия, който никога не е прекъсвал“. Путин му благодари за поканата да посети „този красив кът на Франция“, където никога не е бил.

На съвместната пресконференция Макрон и руският държавен глава обобщиха темите, по които бяха разговаряли по време на срещата си. Сред тях са борбата срещу тероризма, Сирия, човешките права в Чечения и Русия, засилване на двустранните отношения. От общото обръщение на двамата стана ясно, че темите са били много, но са очертани малко решения. Макрон се върна няколко пъти на конфликта в Украйна и за предстояща поредна среща в Нормандски формат, предшествана от обстоен доклад на ОССЕ за ситуацията на място. Путин нямаше какво много да добави. Макрон не заобиколи и проблемът с преследването на хора с гей ориентация в Чечения и ситуацията на неправителствените организации в Русия, изтъквайки позициите на Франция по този въпрос. Владимир Путин предпочете да не коментира. По въпроса за Сирия Макрон зае двусмислена позиция по отношение на бъдещето на президента Башар Асад. Докато неговият предшественик Франсоа Оланд винаги бе заявявал, че той не може да е част от политическото решение, Макрон заяви, че предпочита да се запази „сирийската държава“, без да уточни ролята на Асад. Той се застъпи за демократичен преход, а тази позиция не е противоположна на позицията на Путин, който е основен съюзник на сирийския режим.

Диалогът за Сирия и човешките права е бил тежък, като Макрон и е предупредил Путин, че в сирийския конфликт има една червена линия, която не трябва да се пресича. „Не можем да се борим срещу терористичната заплаха, разрушавайки сирийската държава“, заяви той. Двамата ръководители обявиха, че са постигнали съгласие за създаване на френско-руска работна група за борба срещу тероризма, без да влизат в детайли. Франция е част от международната коалиция, която редовно бомбардира цели в Сирия и Ирак. Руските самолети удрят рядко позиции на „Ислямска държава“. „Изкореняването на терористичните групировки и по-конкретно ИД“ е наш абсолютен приоритет“, заяви Макрон.

Нямаше осъждане на военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени от сирийския режим според ООН, с изключение на използването на химически оръжия. Това бе наречено „червена линия“ /която не трябва да бъде пресечена/ от френския президент. Изразът бе използван вече от Барак Обама през 2013г. Впоследствие той стана символ на безпомощност и отказ на западните страни да се ангажират в Сирия. Сред няколко атаки със зарин през 2013 в Тоута, близо до Дамаск, при което имаше 1 300 загинали, Обама отстъпи в последния момент и отказа да се намеси. На 7 април Тръмп, обратно, нареди въздушни удари по сирийска ВВС база, три дни след атака със зарин, проведена от режима на Башар Асад срещу град Хан Шейхун. Това решение ядоса Москва, която смята, че то може „да навреди значително“ на отношенията между САЩ и Русия.

Без да споменава преговорния процес в Женева, който има за цел да намери политическо решение на войната в Сирия, Макрон критикува този в Астана /Казахстан/. Тези преговори бяха инициирани от Русия през декември. В тях участват представители на Техеран, Анкара, на сирийски бунтовнически групировки и режима на Башар Асад.

„Ние настоявахме много Франция и ЕС да присъстват в Астана, но Русия винаги отказваше“, каза турски дипломат. Тя просто отстъпи за ролята на САЩ, които са там в качеството си на наблюдатели“. Съвещанията в Астана позволиха да се намалят бойните действия, но споразуменията за спиране на огъня редовно се нарушават.
Това, което се видя въпреки всичко, бе че има желание за взаимно изслушване и разбиране, но разногласията остават много.

На въпрос за атмосферата по време на срещата, Еманюел Макрон коментира: „Нито политиката, нито дипломацията са въпрос на химия между хората, а в това да се постигнат реални решения за конкретни проблеми. Топлината е в залата и историята, която ни обгражда. Имахме честен и директен диалог. Казахме си всичко“. Това показва добре прагматизма на френския президент. Без значение какво мисли или не мисли за Путин, за него е важно да се върви напред. „Ние трябва да изградим общо действие, защото в противен случай няма да имаме напредък по обсъжданите въпроси“, каза той. „Ако нямаме искрен, честен, взискателен диалог, няма да постигнем никакъв напредък нито по украинската тема, нито по сирийската“, добави Макрон.

Макар че двамата държавни ръководители повториха неколкократно,че има сближаване на мненията, тонът по определени въпроси се втвърди. Путин не отрича, че има близки възгледи с Марин Льо Пен, която редовно идва в Москва, по думите му. „Не мисля, че нейните възгледи по отношение на защитата на идентичността на европейските народи, засилването на суверенитета на европейските страни са неоснователни и безсмислени. Може би моята позиция не отговаря на тази на моите колеги, но винаги съм я изразявал открито“, каза той. /БГНЕС