Наистина ли продават на източноевропейците по-лоши храни?
Избрано 27.04.2017 19:55
Вярно ли е, че Нутела и Кока-Кола например имат в Будапеща по-лош вкус, отколкото във Виена? "Нойе Цюрхер Цайтунг" се зае да провери дали наистина храните, предназначени за Източна Европа, са с по-лошо качество, пише "Дойче Веле".
След като няколко източноевропейски държави се оплакаха, че марковите продукти, предназначени за техните пазари, са с по-лошо качество, отколкото същите стоки, продавани в Западна Европа, "Нойе Цюрхер Цайтунг" се зае да провери доколко основателни са тези обвинения. Швейцарското издание припомня, че унгарският министър на земеделието Шандор Фазекаш още в края на март обвини големите международни концерни, че продуктите, които предлагали на потребителите в Източна Европа, били произведени от по-нискокачествени суровини и били препълнени с овкусители. Министърът представи и ново сравнително проучване, изготвено от унгарската Служба за контрол на храните, която в рамките на изследването е сравнила над 70 продукти, предлагани в Унгария и в съседна Австрия, пише швейцарското издание и припомня, че премиерите на страните от Вишеградската четворка - Унгария, Чехия, Словакия и Полша - наскоро призоваха Европейската комисия да провери техните съмнения. От Брюксел обещаха да се заемат с този въпрос, съобщава швейцарското издание и продължава:
Заблуда или истина?
Дискусията около качеството на марковите хранителни продукти повдига интересни въпроси, които си заслужава да бъдат проучени - например дали е вярно, че международните концерни използват различни "рецепти" при производството на храните, в зависимост от това за коя страна са предназначени. И ако да - осъдително ли е това или се прави с цел да се нагодят съответните продукти към вкуса и предпочитанията на местните консуматори.
Интересното в случая е, пише по-нататък швейцарското издание, че резултатите от унгарското проучване за качеството на храните на практика подкрепят тази теза. В 51 от общо 76 изследвани храни, предлагани в Унгария и в Австрия, не са били открити никакви различия по отношение на съдържанието, а само в половината от продуктите са били установени незначителни вкусови разлики, дължащи се на субективните усещания на оценителите. Едва в 25 от въпросните 76 продукти са били установени дребни разлики в съдържанието, които обаче не се отразяват съществено на качеството. Така например продаваната в Унгария Кока-Кола съдържа не кристална захар, а сироп от фруктоза и глюкоза. Фирмата-производител обяснява тази разлика с желанието си да използва произвежданата в Унгария смес, с което да даде предимство на местните доставчици на суровини.
Защо тогава е тази истерия?
Казано накратко: експертите от унгарската Служба за контрол на храните не са установили никакви съществени разлики в продуктите, продавани на Изток и на Запад, се казва в статията на „Нойе Цюрхер Цайтунг”. В резултат изданието стига до заключението, че източноевропейците консумират също толкова качествени маркови продукти, колкото и западните потребители. А от това следва, че истерията около некачествените храни е очевидно политически мотивирана. „Правителството на Орбан не от вчера създава настроения срещу чуждестранните концерни. Включително и поради това, че от изтикването им от пазара се възползват фирми, близки до управляващите", заключава "Нойе Цюрхер Цайтунг". /dw.com
След като няколко източноевропейски държави се оплакаха, че марковите продукти, предназначени за техните пазари, са с по-лошо качество, отколкото същите стоки, продавани в Западна Европа, "Нойе Цюрхер Цайтунг" се зае да провери доколко основателни са тези обвинения. Швейцарското издание припомня, че унгарският министър на земеделието Шандор Фазекаш още в края на март обвини големите международни концерни, че продуктите, които предлагали на потребителите в Източна Европа, били произведени от по-нискокачествени суровини и били препълнени с овкусители. Министърът представи и ново сравнително проучване, изготвено от унгарската Служба за контрол на храните, която в рамките на изследването е сравнила над 70 продукти, предлагани в Унгария и в съседна Австрия, пише швейцарското издание и припомня, че премиерите на страните от Вишеградската четворка - Унгария, Чехия, Словакия и Полша - наскоро призоваха Европейската комисия да провери техните съмнения. От Брюксел обещаха да се заемат с този въпрос, съобщава швейцарското издание и продължава:
Заблуда или истина?
Дискусията около качеството на марковите хранителни продукти повдига интересни въпроси, които си заслужава да бъдат проучени - например дали е вярно, че международните концерни използват различни "рецепти" при производството на храните, в зависимост от това за коя страна са предназначени. И ако да - осъдително ли е това или се прави с цел да се нагодят съответните продукти към вкуса и предпочитанията на местните консуматори.
Интересното в случая е, пише по-нататък швейцарското издание, че резултатите от унгарското проучване за качеството на храните на практика подкрепят тази теза. В 51 от общо 76 изследвани храни, предлагани в Унгария и в Австрия, не са били открити никакви различия по отношение на съдържанието, а само в половината от продуктите са били установени незначителни вкусови разлики, дължащи се на субективните усещания на оценителите. Едва в 25 от въпросните 76 продукти са били установени дребни разлики в съдържанието, които обаче не се отразяват съществено на качеството. Така например продаваната в Унгария Кока-Кола съдържа не кристална захар, а сироп от фруктоза и глюкоза. Фирмата-производител обяснява тази разлика с желанието си да използва произвежданата в Унгария смес, с което да даде предимство на местните доставчици на суровини.
Защо тогава е тази истерия?
Казано накратко: експертите от унгарската Служба за контрол на храните не са установили никакви съществени разлики в продуктите, продавани на Изток и на Запад, се казва в статията на „Нойе Цюрхер Цайтунг”. В резултат изданието стига до заключението, че източноевропейците консумират също толкова качествени маркови продукти, колкото и западните потребители. А от това следва, че истерията около некачествените храни е очевидно политически мотивирана. „Правителството на Орбан не от вчера създава настроения срещу чуждестранните концерни. Включително и поради това, че от изтикването им от пазара се възползват фирми, близки до управляващите", заключава "Нойе Цюрхер Цайтунг". /dw.com
CHF | 1 | 2.00269 |
GBP | 1 | 2.28725 |
RON | 10 | 3.9325 |
TRY | 100 | 5.59629 |
USD | 1 | 1.80911 |
Последни новини
- 21:31 Пеканов закова Радан Кънев: В последните 9 месеца няма нито един транш от Плана за възстановяване
- 21:24 Хороскоп за петък, 29 март 2024 г.
- 19:33 Предлагат агресията да стане основно престъпление срещу мира в Наказателния кодекс
- 19:23 Латвийският външен министър подава оставка, искат да разследват разходите за пътуванията му
- 19:14 14-годишното момче с тротинетка е с опасност за живота след сблъсък с кола в Русе
- 19:06 Boeing увеличава производството на дронове
- 18:57 Андролова: ПП на всяка цена искаха енергетиката, защото имат недовършени схеми
- 18:46 Защо котките имат плешиви петна пред ушите?