Никола Инджов: У нас тези, които администрират културата, не разбират от нея

Избрано 15.04.2017 08:42

Оттеглянето на държавната подкрепа от духовността е фатално за нея.
Всяка съвременна държава в глобалния свят поддържа националната си култура и формите за това са най-различни, многообразни, не могат да се изчерпят с елементарно изброяване. Но в България просто не се случва. Защото хората, които я администрират, които трябва да се грижат за нея, не разбират от култура, нямат отношение към нея.
Погледнете политиците – те говорят неправилен български език, с панелни изрази, които наслагват във всяка тематика. От парламента пренасят лексиката си в разговорите за духовността и изкуството. Не е приятно да говоря на тази тема, но фактът съществува и трябва да го признаем.
Няколко поколения българи вече пропуснаха да прочетат в училище българската класика. Пропуснаха Вазов, Ботев, Захари Стоянов, Димчо Дебелянов, Пею Яворов, Димитър Димов за сметка на други, които имат някаква относителна литературна стойност. Но не са от ранга на големите имена, чието творчество е продължение на традицията и е определяло националното развитие. Даже обратното: разрушаването на българската култура, уви, е спонсорирано и с чужди пари. Някой като че ли има интерес Вазов и Ботев да не се изучават, затова ги изхвърлят от учебниците.
В България не мисля, че се стимулира невежеството, но то съществува поради много недостатъци в образователните програми. От една страна, образованието трябва да се приближава до съвременните, модерните форми на обучение, но от друга – да съхранява традицията. Най-простият пример ще ви дам: имам деца, имам и внуци –когато имат рожден ден в училище, те каква песничка за поздрав пеят? Happy Birthday, нали?
А за този повод имаме великолепна песен – „Многая лета”! Класическа, но вече децата не я знаят. Защо трябва да пеят чуждата песен? Нима мислите, че чехи, унгарци, поляци, руснаци правят като нас? Разбира се, че не. Те уважават духовното си наследство и не привнасят чужди образци в националните си, дори лични празници.
Затова смятам, че училището в България трябва да бъде хранилището на културата и на постигнатото от нас в образованието, а то изобщо не е малко. Нека обновяваме, но заедно с него да не рушим здравите устои, които крепят идентичността ни.
Въпреки незаинтересоваността на държавата, наложително е да се постигне някакво обединение между творците, за да могат сами да съхранят и построят националната култура така, както те я виждат.
Не е изтрита от паметта на народа и на човечеството славянската цивилизация, в чието начало сме ние – с буквите на Кирил и Методий. Нали България беше наречена „Държава на духа”, създадена от двамата пресвети братя?
Държавата на духа е несъкрушимата българска държава и тя няма как да загине, но …преживява тежки времена. /БГНЕС
-------------------------------------------------------------------------------------------
Никола Инджов е поет, белетрист, публицист, преводач, както и дългогодишен дипломат. Автор на много стихосбирки, между които "Предчувствие", "Пътища и любов", "Вечерна ръкавица",на книгите с публицистичен и пътеписен характер "Сантиментален марш", "Кубамар", "Лотос, винтовка, рало" и др. По-важни от преводите му са: Лопе де Вега "Фуенте овехуна" (драма), "Петото слънце" (поезия на маите, инките и ацтеките), "Потеклото на светците" и др.
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911