В центъра на технологичната галактика са изкуственият интелект и роботизацията.
За да осмислим радикалните промени от технологичната революция в света, които вече са факт, ни пречат традиционното мислене, жилавите стереотипи и инертността.
В центъра на тази технологична галактика са изкуственият интелект и роботизацията. Те проникват в абсолютно всички области на живота – от преподавателската професия, от образованието, през медицината, производството, та чак до космонавтиката.
Като че ли не си даваме сметка, че скоростта, с която протичат тези процеси е колосална. Трудно е човек да се адаптира към тях, но много от нещата, които ще се случат в резултат на технологичните промени, ние все още не можем да ги идентифицираме. Не сме готови да проумеем през какви изпитания ще бъдем изправени.
Една от причините за това е, че много хора са в позицията на щрауса – да си заравяме главата, докато премине бурята.
Нека не забравяме, че по време на първата индустриална революция милиони хора са останали без работа. Сега, според последните доклади и прогнози на ООН, безработицата ще изхвърли на улицата между 300 – 500 млн. души в света до 10 години. И това са оптимистичните цифри! Реалността може да е много по-драматична.
Растящият интерес на всевъзможни работодатели към автоматизиране на трудови операции в техния бизнес, е разбираем: роботите и изкуственият интелект са несравнимо по-ефективни от човека. Един пример: наскоро китайска фабрика, която сглобява мобилни телефони, уволни 90 % от своите сътрудници. На тяхно място назначи промишлени роботи. Ако преди по сглобяването на телефоните работеха 650 човека, сега за нормалното протичане на целия процес, са нужни 20 души. Бракът незабавно спадна с над 80 %, а ефективността на труда се увеличи с 250 %! Съответно и печалбите на собствениците.
През лятото на миналата година медиите разказаха любопитна история – за програмист от Калифорния, който автоматизирал напълно работния си процес. Симпатягата (известен е в мрежата с псевдонима Reddit FiletOfFish1066 – FOF) в продължение на 6 години нищо не правел на работното си място. Неговата задача била да тества програмно осигуряване, както и да програмира. Но той се изхитрил и за няколко месеца напълно автоматизирал с помощта на компютъра си своето работно място. Така получил свободата да прави, каквото си поиска в работно време. И човекът се забавлявал пълноценно – шляел се, играел, сърфирал в интернет, посещавал всевъзможни СПА-центрове… Общо за 6 години той реално е работил не повече от 50 часа. Но всичко, което му се възлагало, било перфектно изпълнявано. От компютъра. А симпатягата само прибирал заплатата си – около 95 000 долара на година.
В крайна сметка го изгонили, но той се преквалифицирал и отново си намерил доходна работа.
И в най-развитата държава, която можем да си представим, да я наречем Х, и в нея има социално неравенство и същите проблеми, каквито има и в една развиваща се страна. В богатата държава на пръв поглед всичко е много по-добре уредено, но като добавим последствията от мигрантската вълна днес върху западните общества, нещата вече не са такива, каквито бяха…
Логично е, ако искаме да бъдем в крак с времето, да се съсредоточим върху образованието. Днес в тази сфера цари инертност, а хората у нас, особено в администрацията, имитират реформи и изобщо не искат да си развалят спокойствието.
А да се променяш, означава да излезеш извън комфорта. Да се натоварваш с допълнителни ангажименти. Бих казал, че инерцията у нас е ужасяваща.
Още един пример: съвсем наскоро във факултет на университет трябваше да се смени една от учебните програми, да се актуализира според най-новите постижения. Целта е студентите да се адаптират към новостите, за да бъдат след това търсени на пазара на труда. Какво се случи? Жестока реакция срещу промяната от страна на хората, които трябваше да вземат решение и да я приемат. Защото щяха да бъдат принудени да преработят и собствените си учебни програми. Така че всичко завърши според традицията у нас. Програмата беше блокирана.
В момента в образованието, не само у нас, а и по света има две крайности. Едната изглежда приблизително така: да съхраним духа, ценностите и всичко, което ни е водило до успех досега. Другата крайност – всичко трябва да бъде преобърнато наопаки. В момента, ако погледнете в учебните програми на водещи световни университети ще откриете твърде екзотични курсове от сорта: „Социология на Лейди Гага”, „Зомби в популярните медии”, „Изкуството да правим въздушни балони” - говорим, забележете, за магистърски програми. Това е другата крайност за мен. Вероятно ще има процес на кристализиране, за да се намери мярката на адекватното образование в епохата на Четвъртата индустриална революция. И независимо от летаргията на някои наши чиновници – светът ври и кипи, развива се. Макар в този момент тях да не ги засяга особено.
Опираме до човешкия фактор. В образованието у нас, във всички негови разновидности, нахлу невероятна посредственост. Ако си направите труда, прегледайте трудовете през последните години на хора, защитили професорски и доцентски титли, ще попаднете на текстове, от които ще ви се изправят косите. Смятам, че в някои от материалите няма нормален човек, който да издържи да дочете и втората страница. Най-общо – словесен пълнеж и безсмислици, преливане от пусто в празно, игра на думи, освежени стари концепции, вехти идеи, но ловко преписани с добавка на модерни термини. Но дори и в преписването има майсторлък, който имитаторите не владеят, а компилират механично.
Независимо от хубавите идеи за българското образование бих препоръчал повече атрактивност по време на учебния процес. Защото новите поколения са много различни от тези, които имахме преди 10-ти на години. Имах среща наскоро с кандидат-студенти 1998-ми набор. На тях, за да им фиксираш вниманието, трябва да се говори все едно им разказваш приказка. Но пък за преподавател, който си обича работата, това не е никакъв проблем. Той ще ги предразположи и в тази приказка ще включи онова, което иска те да запомнят, значимото. Новите технологии го позволяват - всичко може да се визуализира. Такива подходи, обаче, изискват активност, енергия от преподавателя и най-вече – обич към това, което прави.
Питали са ме защо у нас трудно виреят хора като прочутия учител по физика Теодосий Теодосиев. Най-големият бич за една образователна система е посредствеността, тя елиминира подобни хора, блокира ги. Защото на фона на личности посредствеността не стои красиво. А когато всички са в сивата зона, няма проблеми.
Посредствеността на всичко отгоре е и опасна, но още по-страшно става, когато е съчетана с невежество. Те произвеждат себеподобни в името на собственото си оцеляване. Често не си даваме сметка колко е важна ролята на преподавателя, особено на учителя при формирането на един човек, на неговия модел на мислене.
И ако пред учениците или студентите се изправи човек, случайно попаднал в професията, отегчава се и не е доволен от възнаграждението си, от статуса си в обществото, веригата се прекъсва. Така се отчуждават хората. Това е все едно да имате в дома си библиотека и в нея да има невероятно скучни книги. Ако едно дете посегне към тях да ги чете, почти сигурно е, че то ще се отврати за цял живот от четенето. Така е и с учителите.
Слава Богу има и хора като Теодосий Теодосиев, и в училищата , и в университетите. Около такъв Учител се събират възпитаниците му, такива хора са ярките личности, които осветяват пътя на всеки от учениците си. Тази оценка е много по-важна от всякакви атестации, които правят бюрократите в министерството на образованието. Нужно е да се формира творческа среда около талантливите педагози, да бъдат уважавани и стимулирани, а не унижавани и пренебрегвани. /БГНЕС
-------------
Проф. Здравко Райков е социолог, професор по ПР, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на много книги, сред които "Публична комуникация", "Креативната комуникация", "Как да печелим по време на криза", "Креативният бизнес" и др. Отскоро проф. Райков пусна авторския си сайт www.kreativen.bg с теми за креативността, предприемачеството, успеха и здравето.