"Салах" е ислямска молитва, която се използва също и при обявяването на смърт. Най-общо името й може да бъде преведено като "погребален звън", когато се използва в този контекст. "Салах" днес ясно говори за връзките между Турция и ЕС. Германският външен министър Зигмар Габриел заяви, че Турция никога не е била толкова далеч от членството в ЕС.
Това е вярно, само че ни трябва все още щипка сол. Така или иначе оставаше малко, за да се предположи, че кандидатурата за членство на Турция не върви на никъде преди настоящата криза. Канцлерът Ангела Меркел каза, че дори ако Турция изпълни всички предпоставки, членството все още не е гарантирано.
Казано по-просто, перспективата за членство в ЕС отдавна престана да бъде "морков" за Турция. Това, което в действителност обсъждаме днес не са турско-европейските отношения, а връзките на Турция с Европа. Те са се влошили по безпрецедентен начин, с помощта на остър език от турското ръководството, който има повече общо с изгарянето на мостове от дипломация.
Фактът, че Анкара тръгна срещу Европа със своите популистки словесни пистолети отразява отчаяната нужда на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да получи резултата, който иска от референдума от 16 април за уреждането на едноличното управление на президента Реджеп Тайип Ердоган.
Анкара отделя оскъдно, ако въобще има такова, внимание за "деня след референдума," когато ще бъде необходимо преодоляване на злата воля, която беше създадена между Турция и Европа.
Точно обратното, сега Ердоган казва на турците имигранти да се размножават и да променят демографията на Европа, за която той твърди, ще бъде тяхна в бъдеще. Той не се притеснява, че от последиците от такива импровизирани коментари ще страдат турците, които живеят и работят в Европа в продължение на десетилетия.
В дългосрочен и краткосрочен план въпросът е, че отношенията на Турция с Европа никога няма да бъдат същите отново при настоящото ръководство на Турция. Макар че има гласове в Европа, които подкрепят Турция в някаква степен, като Виктор Орбан в Унгария, е ясно, те го правят по скрити причини.

Както един европейски дипломат каза цинично "ако всички в Европа не затръшват заедно вратата на Турция, това се прави единствено в името на практически съображения". Такива съображения са без значение за Анкара, все пак. Тя се е поставила на единична писта, без задна скорост.
В същото време Европа продължава да налива вода в мелницата на Ердоган. Вземете факта, че 30 000 демонстранти, развяващи знамето на Кюрдската работническа партия (ПКК), бяха оставени да демонстрират във Франкфурт в събота и да скандират лозунги срещу Ердоган.
Това стана само дни, след като на министри от турското правителство беше отказано разрешение да участват в кампанията за гласуване с "Да" сред турците в Германия, които имат право да гласуват в референдума в Турция. Германските служители ще кажат, че за разлика от турските министри, организаторите на митинга в подкрепа на ПКК са получили правилното разрешение.
Дори и ако е вярно, това все още повдига сериозен въпрос, тъй като ПКК също е забранена от Германия като терористична организация.
Анкара е разбираемо възмутена сега, и се съобщава, че и Германия е заявила, че ще започне разследване на причините, поради които е било позволено знамена на ПКК да се използват по време на митинга. Това е прикриване. Но това, което е ясно, обаче, е, че този митинг въоръжи Ердоган със свежи аргументи срещу Европа.
Същото се отнася и до повелителя на германския шпионаж Бруно Кал, който твърди в интервю, че Анкара не е успяла да ги убеди, че Фетхуллах Гюлен е организаторът на опита за преврат от миналата година. Дори и да е вярно, Кал със сигурност е достатъчно опитен - в противен случай той нямаше да е на поста, на който е - за да знае последствията от такъв коментар в такъв деликатен момент.
Вероятно Берлин се опитва по този начин да изпрати послание на Ердоган, но е ясно кой ще се възползва от това при подготовката на референдума на 16 април, което е всичко, имащо значение днес за Ердоган и ПСР.
Така че това, което чуваме, не е "погребален звън за връзките Турция-ЕС", а за връзката на Турция с Европа, а вероятно и със Запада като цяло. /БГНЕС
-----------
Семих Идиз, в. "Хюриет дейли нюз".