Хубавият човек печели повече,
показва английско изследване

Ако дадете пари на бездомник, това прави ли ви добър човек? Колко често предлагате да помогнете на някого, който едва се тътрузи с тежките си чанти? Често ли давате кръв?

Може да се възприемате като хубав човек, но според скорошно изследване не сте чак толкова добър, за колкото се смятате.

Психолози от лондонския университет “Голдсмит” са открили, че 98 на сто от британците мислят, че са част от най-хубавите 50% от населението, пише английският в. “Индипендънт”.

На участниците в изследването бил раздаден списък с “добри” модели на поведение. Попитани са кои от тях следват.

От отговорите проличава, че най-често проявяваните жестове са да упътиш чужденец, да задържиш вратата, за да мине човекът зад теб, и да отстъпиш място в градския транспорт. Без съмнение всички тези прояви са много добри.

И все пак две трети от хората признават, че рядко, а някои никога не помагат в носенето на тежки пазарски торби, пет шести рядко дават пари на непознати и само една четвърт от хората даряват кръв или помагат на по-възрастните или немощните да пресекат улицата.

Резултатите от въпросника са допълнени от още едно изследване, направено чрез инструмент, наречен “четец на лица” (Facereader). Чрез него се наблюдават характерни черти на индивида като присвиване на веждите, как се движат очите и каква е формата на устните. По този начин се улавят мимики и физиономии, които обикновено остават незабелязани от човешкото око.

Така изследването проучва връзката между добрите хора и тяхното здраве, имотно състояние и щастие.

Учените установяват, че хората, които определят себе си като “хубави”, са вероятно и по-богати. Оказва се, че по-добрите печелят с по 3500 паунда повече от тези, които са гадни.

Добрите са и

по-щастливи, но

не е задължително

да са по-приятни

81% от “хубавите” участници обявяват, че са доволни от живота си. Това е почти три пъти повече от броя на “не много хубавите” анкетирани (30 на сто).

“Нашето изследване показва, че участниците, които твърдят, че са “хубави хора”, имат по-високи резултати при емоционалната интелигентност. Това им помага да се справят по-добре със стреса и хаоса в живота си”, казва проф. Джонатан Фриймън, който ръководи проучването.

Според резултатите нашето мнение за собствената ни доброта невинаги съвпада с психометричните данни.

“Наблюдавахме наистина интересен резултат относно това как хората сами определят доколко са приятни и какви са оценките при измерване на индивидуалните им различия - казва Фрийман. И обяснява - Например повече от половината участници, които поставят себе си на второ място по доброта, при външното измерване дават резултат, че на практика са под средното ниво.

Така, че хората си мислят, че са по-приятни, отколкото наистина могат да бъдат.”

Лошо ли е

да си добър

Приятният човек е тема, която на практика разделя хората. Дали да сложиш себе си на първо място, да се защитаваш и да си връщаш на хора, които са те засегнали, или да поставяш винаги другите на първо място и да обръщаш и другата си буза, когато си атакуван? Добротата прави ли ни щастливи в дългосрочен план, като води до по-малко съжаление за постъпките ни и по-близки приятелства?

Изследователите са на мнение, че “епидемията на самотата” се разпространява доста нашироко сред западния свят. Според тях тя може да вреди на здравето така, както го прави пушенето или затлъстяването. При подобно доказателство колко е важен социалният живот, за да се чувстваме добре, изглежда съвсем логично да се стараем повече в създаването и съществуването на социалните контакти. Точно както се грижим за здравето си чрез тренировки, фитнес и диети.

Както и заниманията за здравето, така и поддържането на контакти изисква инвестиция на ресурси. Тя включва отделяне на време, енергия, познания и понякога пари. Но до каква степен това отделяне е добро за нас?

Дали ползите от

щедростта са повече

от платената цена?

Изглежда, че наистина има социални предимства за хората, които се държат доброжелателно с другите. Според еволюционни психолози съществува алтруистичната хипотеза, че членовете в една група, които са склонни да помагат на другите, са възприемани като хора с най-висок статут в групата. За тях е по-вероятно да бъдат избирани като партньори за различни дейности.

Така показването на желание да се помага може да бъде разглеждано като “ценен сигнал”. От една страна, това е поведение, което изразходва собствените ресурси на човека. От друга обаче, праща сигнали за позитивните му черти към останалите членове на групата. Популярността на подобни индивиди увеличава шанса им да се възпроизвеждат и по този начин да предават гена си. Ето така алтруизмът се превръща в модел за полезно поведение в еволюционното ни развитие.

Същевременно алтруизмът е от конкретна полза за този, който умее да дава, тъй като увеличава степента му на личностно добруване. Да бъдеш алтруист, е свързано с по-високо задоволство от живота и щастие, както и с по-ниски нива на депресия. Наблюдавани са и силни позитивни връзки между алтруизма и физическото здраве, сред които са по-ниските нива на смъртност в алтруистични групи, сравнени с по-малко алтруистични.

Недостатъците

Възможно е човек да бъде и “твърде добър”. Това проличава в случаите, когато хората са твърде претоварени с нуждата да се грижат или да осигуряват другите. Подобна ситуация може да доведе до стрес, лошо умствено здраве и “прегаряне” (терминът означава изчерпване на физическата и емоционалната сила в резултат на продължителен стрес или отчаяние).

Негативите често се наблюдават при хора, които помагат на други да живеят, например здравни работници или служители в хосписи. Срещат се и сред хора, които отделят прекалено много време, за да помагат на други хора в личния им живот. Да уцелиш баланса в това да помагаш на другите и да се грижиш и за собственото си добруване, е важно, въпреки че невинаги е лесно.

Разбира се, че е важно да помагаш на другите, но ако това изтощава прекалено много, е добре човек да се фокусира върху хора в такава социална група, с която силно се идентифицира. В този контекст хората, които имат нужда от помощ, могат да получат подкрепа и от други членове на групата и по този начин да намалят напрежението.

Да бъдеш добър, означава още и да имаш позитивно отношение, да не си агресивен, манипулативен или отмъстителен. Показването на гняв, което е в основата на отмъстителното поведение, често е свързвано с риска от сърдечни заболявания. Такава пряка връзка е доказана в западния свят, докато в азиатската култура е точно обратното - потискането на гнева влияе отрицателно на физическото здраве.

Има научни доказателства, че потискането на гнева се свързва с депресията и чувството за вина. Така, че психолозите приемат златната среда за правилна - човек трябва да избягва да се ядосва, но ако това се случи, трябва да изрази гнева си. И това изглежда достатъчно съвместимо с идеята да си добър човек. /24chasa.bg