Сприхавият президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган отново го направи. Този път той обвини Германия на Ангела Меркел в "нацистки практики" и заплаши, ако не му бъде позволено да посети Федералната република, за да говори с турските избиратели преди референдума на 16 април.
Но Ел Президенте или "Рейс"(шефа), както той е известен в Турция - е на нестабилна почва.
След като канцлерът Меркел от името на ЕС направи позорна сделка, обещавайки на Турция шест милиарда евро помощи, място на масата и либерализация на визовия режим срещу задържане на приливната вълна от имигранти в Турция, Ердоган започна да гледа на Европа, и по-специално на Германия с нейните три милиона турски имигранти, като на свое лично феодално владение. Не всички германци са съгласни, разбира се. Седемдесет и седем процента от анкетираните германци се противопоставят на плановете на Ердоган за провеждане на митинг за референдума в Германия, но Ердоган не се интересува. На митинг в Истанбул в неделя той обяви: "Ако искам да дойда, аз ще дойда."
Меркел разбираемо е обезпокоена, тъй като тя ще се надпреварва за преизбиране през тази година и не всички германци са развълнувани от 1,2-та милиона мигранти от Близкия изток и Африка, които откликнаха на нейната политика на отворени врати. Но Ердоган също трябва да бъдат внимателен при разиграването на нацистката карта, тъй като това може да предизвика обратно действие. В края на краищата, Ердоган беше този, който в началото на миналата година спомена Хитлерова Германия като пример на президентство с изпълнителна власт, каквото той се опитва да въведе с референдум през април.
През 2009 г. Ердоган защити президента на Судан Омар ал-Башир срещу обвиненията в престъпления срещу човечеството в Дарфур, като заяви: "Един мюсюлманин не може да извърши геноцид". Тогава кой премахна всички арменци и гърци в Турция по време на Първата световна война? Да не говорим, че на по-късен етап това стана и с кюрдите. Турската история, както и тази на много други страни, е стъклена къща, която е неподходяща за замерване с камъни.
Преди три месеца видният турски журналист Бурак Бекдил, който е и сътрудник във Форума Близък изток, в статия за Института "Гейтстоун" спомена плановете на турската Дирекция по религиозните въпроси (Diyanet) за формирането на младежки филиали, свързани с турските близо 87 000 джамии. Но когато Бекдил ги сравни с Хитлеровата младеж, той беше порицан в турската преса и уволнен като журналист от либералния в. "Хюриет Дейли Нюз".

Преди две години "Тудей'с Заман", англоезичното издание на турския вестник с най-голям тираж "Заман" , публикува статията ми "Възходът на турския райх" без никаква реакция, с изключение на факта, че двата вестника бяха иззети и затворени от турското правителство година по-късно. Шест дни след опита за преврат през юли миналата година, в."Файненшъл таймс" сравни реакцията на Ердоган с тази на Адолф Хитлер след бомбен атентат през юли 1944 г., но три дни по-късно аз получих моето възмездие.
Либералният британски всекидневник "Индипендънт", където често съм писал, публикува коментара ми "Как Турция на Ердоган е моделирана по подобие на Третия райх." Според техния редактор, публикацията е била приета "фантастично добре" и в първите няколко часа била споделена 4000 пъти.
На следващата сутрин бях информиран, че техният кореспондент в Близкия Изток е получил заплахи, докато е бил в Турция, така че статията ще бъде оттеглена и повторно публикуван веднага, след като той се намира в безопасност от другата страна на границата. Това, всъщност, никога не се случи, и статията беше изтрита (което се случи и с моите статии за "Тудей'с Заман", когато техните архиви бяха изтрити). Когато възразих, ми позвъни техният главен редактор, който обясни, че са "действали по необходимост."
Нещо подобно се случи с критика на исляма Робърт Спенсър през януари, когато политическият всекидневник "Дъ Хил" във Вашингтон публикува статията му за приемането на исляма от Линдзи Лоън. В този случай в отговор на позицията на критика на читател "Дъ Хил" изтегли статията. Живеейки в Дания, аз добре разбирам, че писането по спорна тема е като ходенето по ръба на бръснача.
Когато през 2005 г. датският в. "Юландс Постен" публикува 12 карикатури на пророка Мохамед, това предизвика олелия в ислямския свят.
В Турция журналистите, критични към режима винаги са вървели по острието на бръснача. В момента 191 от тях са в затвора. Айдън Доган, собственикът на най-голямата медийна група в Турция, настояваше Бурак Бекдил да бъде уволнен. Но след събудила противоречия статия за връзките с армията и правителството във флагмана на групата, в. "Хюриет", Ердоган каза, че вестникът ще плати висока цена за публикацията. Главният редактор на в. "Хюриет" беше уволнен, а Доган беше призован в съда, за да отговаря по обвинения в контрабанда.
Както написа пастор Мартин Ниймьолер, който е бил затворен от нацистите: "Първо дойдоха за социалистите, и аз не казах нищо, защото не бях социалист. После дойдоха за синдикалистите и аз не казах нищо, защото не бях синдикалист. После дойдоха за евреите, и аз не казах нищо, защото не бях евреин. После дойдоха за мен - и там не беше останал никой, който да говори за мен". /БГНЕС
-------------
Материалът във в. "Джерусалем пост" е на Робърт Елис, коментатор по турските теми в датския и международен печат.