Мария Габриел: Служебното правителство отговорно се отнася с темата за председателството

Избрано 08.03.2017 19:34

Мария Габриел, заместник-председател на Групата на Европейската народна партия, пред News.bg.

Конкурсът за есе на тема Европейски съюз се организира за осма поредна година, как се променя начинът на мислене за съюза сред учениците?
Осма поредна година, като тази имаме над 250 участника от цялата страна. Това със сигурност показва, че младите хора в България четат и имат желание да се чува мнението им. Определено има развитие в начина на мислене на младите хора. Първите няколко години, много спонтанно европейската тематика се изчерпваше с европейските фондове. Сега обаче виждаме много ярко търсене на баланса между материалното и нематериалното. Децата ценят средствата, които се отделят в различните политики понякога много субективно - да се оправи града им или да им даде възможност чрез стипендия да пътуват на друго място. От друга страна, обаче ценности като солидарност, върховенство на закона, права на човека, също се ценят. Много са критични към заобикалящия ги свят. Изключително много ме впечатли това, че мнозинството смятат Европейския съюз за правилния път за България. Междувременно, обаче са наясно, че ЕС трябва да се променя в зависимост от очакванията на гражданите, като той трябва да бъде още по-адекватен. Всичко това го правят в много конструктивен дух. За тях ЕС не е даденост. За тях ЕС е нещо, което се отстоява. Той е възможност за развитие, а в началото беше просто път, който посочваше развитие. Сега свободата на избор много често присъства в мислите им. За мен това, което е изключително ценно е, че ценят нашата си България. Индивидуалността ни като българи, с какво допринасяме, как трябва да престанем да търсим извинения за грешките си. Това се долавя много ясно в творбите. Те всъщност излъчват едно много положително послание за нас. За 10 години България има резултати, но пред нея е предизвикателството да продължи да отстоява този Европейски съюз, който й носи полза, но и чрез който България, може още по-добре да се грижи за гражданите си. Много балансирано, много съзнателно търсене на баланса и избягване на крайностите.

Каква е вашата равносметка?
Тези млади хора са наша гордост. Със сигурност трябва да продължим да ги стимулираме и да ги мотивираме. Усеща се. Това е работа на родители, преподаватели, директори. Важно е и ние, които имаме тази привилегия да сме в процеса, в който се взимат решенията, да ги караме те да се чувстват съпричастни. Затова е важен този диалог. Те имат идеи, трябва да продължим да ги стимулираме, така че тези идеи да доведат до попрището, където ще могат да ги реализират. Затова имат нужда да усещат погледа, ръката, която ги подкрепя. Този конкурс за мен наистина е един специален момент. Той не е моментна връзка, той е процес, в който виждам как заедно с младите хора можем да градим България с още по-добра репутация в ЕС, а чрез критичното мислене и на младите хора от България ЕС може да може да бъде още по-адекватен на предизвикателствата, които ни чакат в утрешния ден.

Евоскептицизмът усеща ли се сред младите?
Несъмнено това е тенденция, която трябва да отчитаме. Трябва обаче да вникнем и по-надълбоко. Аз се радвам, че и други членове на журито са обърнали специално внимание на това. Аз също бях безапелационно селективна в това отношение. В част от творбите се усещаха клишетата и особено онези от тях, които вредят на положителното мислене за Европейския съюз. Те са свързани с много тежки евроскептични манипулации. Една от тях, за която има конкретен пример е, че България дава повече средства в европейския бюджет, отколкото получава. Категорично не е вярно. Ще дам цифри за 2015 г. 424 млн. евро е вноската на България, тя е получила шест пъти повече 2,73 млрд. евро. Това, което искаме от младите хора, е да имат рефлекса да търсят информация от различни източници в интернет. Да съпоставят цифри, данни, мнения и да изградят критичното мислене. В основата на евроскептицизма е, че той представя като факти всъщност заблуждаващи такива и играе върху страховете на всеки един от нас. Да всеки един от нас иска работни места, сигурност. Всеки един от нас иска да се чувства с възможност за перспектива и с минимални гаранции, че се чувства сигурен в това, което прави. Решението, обаче не е в това, което предлага евроскептицизма. Силата на евроскептицизма е, че той задава правилните въпроси, но никога не предлага решения. Ето я и отговорността към нас, другите, които ясно се позиционираме като проевропейски лидери - да дадем тези решения, за да можем да убедим и младите хора включително, че въпросите, които се задават могат да получат адекватни отговори, но не от евроскептиците.

Променен ли е обликът на България и как за тези 10 години?
Категорично е променен обликът на България. Ние не сме "Yesman"-те на Европа, ние категорично можем да казваме не, но го правим аргументирано. Правим го, отстоявайки интересите на хората, които касае това решение, включително и в Европейския парламент. Независимо от партийната ни принадлежност в национален план, когато става въпрос за България, няма място за партийни различия. Ставаме и като бетон казваме нашата позиция е това. Това се усеща. Това буди респект и уважение. Това е правилният път. Това е еволюция и процес. България има много голяма яснота, как може да отстоява позициите си. Имаме много положителни практики. Трябва да търсим винаги това равновесие, при което със скромност казваме изключителния ни принос и с доза критичност бързо търсим поправяне на грешки или усъвършенстване на процеси, което да ни позволи страната ни да бъде уважаван като достоен член на ЕС. Това е, което правим с всички мои колеги. То се забелязва.

Много критично тук се гледа на въпроса с подготовката на България за председателството на ЕС и липсата на еврокомисар. Как се отразява това говорене?
Трябва да сме много наясно. Когато сами започнем да уважаваме това, което правим, когато сами започнем да задаваме положителни тенденции, че ще получим положителен резултат на това, което правим и има повече шансове то да се случи. В ЕС в момента никой няма да навлезе в детайли за това колко сме подготвени с председателството, защото то ще се види в момента, в който председателството стартира. Истината е, че имаме два аспекта, в които трябва да се засилят нещата, оттам нататък работата на тематичните работни групи е организирана. Тя върви. Направени са връзки, ние включително като европейски депутати на предишната пленарна сесия, имахме срещи с посланик Димитър Цанчев. Държат ни информирани за процеса на тази подготовка. Това е нещо, което се случва.
Истината е, че самата вътрешна политическа ситуация дава това впечатление, че може да се получи фатално забавяне. Да там, където има стабилно правителство, там където страната е в политически процес, който не търпи непредвидими промени, разбира се председателството върви по по-ускорен и видим начин. От друга страна трябва да се съобразим със спецификата на това, което се случва в нашата страна. Да, имаме избори на 26-ти март.
Служебното правителство също толкова отговорно се отнася с темата за председателството и ще се справим. Не виждам причини или поне на мен ми се струва, че това не носи позитив на страната, още преди да сме показали какво можем, да търсим и сякаш да привличаме негативите. Трябва да се отърсим от този манталитет. /news.bg
CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827