Когато Турция се отправя към един конституционен референдум, чиято цел е да предостави на президента Реджеп Ердоган още по-големи правомощия, анкетите прогнозират надпревара рамо до рамо.
Това не означава, че шансовете им са равни. Докато гласуването през април вероятно ще бъде свободно, под въпрос е дали ще бъде и справедливо - поради нарастващите репресии срещу политическо несъгласие и продължаващото извънредно положение.
Вземете случая с Ирфан Дегименчи, добре познатият водещ по телевизионния Kanal D, който обясни несъгласието си с предложените промени в поредица от туитове по-рано този месец. "Не на този, който възприема като враг учени, художници, писатели, карикатуристи, студенти, работници, фермери, миньори, журналисти и всички, които не се подчиняват", писа той.
Водещият незабавно бе уволнен.
Уволнението на Дегименчи засили страховете сред активистите за "Не", че тези, които се противопоставят на новата конституция, ще бъдат подложени на заплахи и сплашване в навечерието на референдума на 16 април. "Много хора рискуват кариерата и бъдещето си, като открито и публично участват в кампания "Не"", каза Илхан Танир, турски журналист и анализатор от Вашингтон. "Няма нищо справедливо в това."
Поддръжниците на правителството не са изправени пред подобен риск: Докато от Kanal D твърдят, че Деирменчи е бил освободен поради нарушаване на правилото за неутралитет на медийната група, поддръжниците на "Да" свободно разпространяват своите виждания на страниците на в. "Хюриет", който принадлежи към същата група.
Самият "Хюриет" - вестник, който се позиционира като неутрален - заглуши критичните гласове: редакцията му миналата седмица хвърли в боклука интервю с Орхан Памук, в което турският романист и Нобелов лауреат, обясни мотивите си за гласуване с "Не".
От лагера за "Не" се опасяват, че гласът им ще бъде заглушен, когато Ердоган и неговите съюзници започват сериозно кампанията си. Говорейки пред журналисти в столицата Кемал Кълъчдароглу, лидер на най-голямата опозиционна партия РНП, оцени, че влиянието на правителството се е разширило върху 90 на сто от турските медии. "Това определено няма да бъде справедлив референдум. Ние знаем, че подкрепящите Ердоган медии ще имат политика за отразяване на мненията, напълно игнорираща опозицията", каза Кълъчдароглу. "Нещата ще бъдат представени, все едно ние действаме срещу държавата."

Свиване на пространството за дискусия
Турското медийно пространство е силно изкривено в полза на правителството. Най-критичните медийни организации бяха спрени, оставяйки само една шепа от малки до средни медии; останалите са предимно собственост на приятелски към държавата конгломерати.
"Много е трудно да се намери семейство на турски медиен магнат, в което президентът Ердоган да не е присъствал на сватба или като свидетел при сключване на брак", констатира миналата година групата за свобода на пресата "Репортери без граници".
Медийният плурализъм беше допълнително намален от неуспешния опит за преврат миналото лято. Докато правителството прочистваше държавата и гражданското общество - първо от предполагаеми привърженици на преврата, а по-късно от критици от всички слоеве - стотици журналисти изчезнаха зад решетките. На повече от 150 медии им бяха спуснати кепенците.
По-рано този месец Ердоган издаде указ за отнемане на властта на Върховния избирателна съвет да глобява радио- и телевизионни оператори, които не дават равно ефирно време на различните страни и гледни точки преди изборите. Критикувайки реда, Кълъчдароглу обвини правителството, че накланя везните все повече в своя полза: " Само техните гласове ще бъдат чувани преди референдума."
Емине Нур Гюнай, депутат от Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган и представител в Съвета на Европа, определи страховете на опозицията като неоснователни. "Дали по телевизията, дали по някоя програма аз виждам толкова много депутати от опозицията", каза тя.

Извън света на вестниците и телевизията пространството за дебати също се свива. Зачестяват случаите на атаки, арести или и двете на изявени опоненти на правителството. В Анкара миналия уикенд нападател стреля по изявен профсъюзен лидер, след като той публично призова гражданите да гласуват с "Не". В западната провинция Измир две жени бяха физически атакувани и обвинени в "подкопаване на държавата", докато развяха знамена с надписи "Не", съобщиха турски медии.
Политиците не са имунизирани. Когато известната националистка Мерат Акшенер се изказа на митинг за отрицателен вот в хотел този месец, електричеството беше неочаквано изключено, което го принуди да проведе срещите на тъмно. Тя беше убедена, че токът е прекъснат умишлено; собствениците на хотела са близки до Ердоган. Междувременно Сера Кадигил, изявена активистка на кампанията "Не" и депутатка от Републиканската партия на народите (РПН), беше задържана за четири "охулващи" съобщения в Туитър от 2010 г. Десетина депутати от прокюрдската опозиционна Народна демократична партия (НДП), която открито се противопоставя на президента, вече са в затвора по обвинения за терористични престъпления.
История на свободни избори
От 15 г. Турция се радва на свободни избори под управлението на ПСР, но Съветът на Европа изрази "сериозни съмнения" относно справедливостта на гласуването на предстоящия референдум. Загрижеността изглежда се споделя и от европейските партньори на Турция. Когато германският канцлер Ангела Меркел посети Анкара по-рано този месец, тя предположи наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да следят за референдума, "така че това, което хората искат, да бъде гарантирано".
Комисарят на Съвета на Европа по правата на човека Нилс Муизниекс отбеляза миналата седмица, че политическата атмосфера значително се е влошила по време на продължаващото извънредно положение. "Законно несъгласие и критика на политиката на правителството са охулвани и репресирани", каза той, критикувайки в частност прекалено широко действащите закони за тероризма в Турция.
Лепването на етикети по опонентите като поддръжници на терористите е изпробван и тестван метод на турското правителство. През 2015 г. в навечерието на парламентарните избори, Ердоган окачестви НДП като терористична, поставяйки гласоподавателите пред очевиден избор - мен или терористите. Проработи. НДП загубил няколко процента спрямо предходния вот и ПСР на Ердоган спечели мнозинството от местата в парламента.
Този път реториката е зловещо подобна. В едно изказване неотдавна Ердоган сравни привържениците на "Не" с екстремистката Кюрдска работническа партия (ПКК), която от три десетилетия воюва срещу турската държава от тяхната база в планините Кандил в северен Ирак. "Кой казва "Не"? ПКК казва "НЕ". Кой казва "Не"? Кандил казва "Не". Кой казва "Не"? Тези, които искат да разделят страната казват "Не". Тези, които са срещу нашето знаме, казват "Не"", посочи Ердоган.
Неговият премиер Бинали Йълдъръм твърди, че терористичните групировки подкрепят отрицателния глас. Една популярна снимка в турските социални медии ясно обобщава аргументите на президента: Под заглавието "Изборът е ваш" кадърът показва Ердоган и неговите съюзници, заедно с образа на страдащо дете, под думата "Да" - в контраст с фотомонтаж на опозиционни лидери, предполагаемия организатор на опита за преврат Фетхуллах Гюлен, лидера на ИД Абу Бакр ал Багдади и американското знаме под думата "Не".
Гюнай, депутат от ПСР, настоява, че кампанията на правителството за референдума няма поляризиращата реторика от предишните избори. Подходът на управляващата партия щял да бъде "приятелски и приобщаващ".
При официалния старт на кампанията през този уикенд ПСР избра по-мек подход, отказвайки се от причиняващата разкол реторика. Вместо това партията се опита да насърчи положителна визия за стабилност и икономически растеж.
"Това не са президентските избори, това ще повлияе на нашето бъдеще. Така че ние ще бъдем там като граждани, а не само като депутати от ПСР", каза Гюнай. "Някои хора могат да гласуват "Да", някои хора могат да гласуват "Не". Важното е да има контакт с хората и да се обсъжда."
И все пак, лагерът "Не" се опасява, че може да има малка възможност да достигне до избирателите. "На референдума ще има свобода да се каже "Не", както и "Да", отбеляза коментаторът на "Хюриет" Мурат Йеткин миналата седмица. "Но докато има забрана за гласуване с "Не" по време на кампанията, дали този глас ще бъде чут е друг въпрос."/БГНЕС
-----------
Зиа Вейсе, в. "Политико".