Новините за принудителната оставка на съветника по националната сигурност Майкъл Флин, свързана със скандала, че той в качеството си на гражданин, е говорил с руския посланик през декември, след като президента Барак Обама наложи санкции срещу Русия за нейното агресивно поведение, разлюля президентството на Доналд Тръмп. Тръмп, вече под обстрел от много консерватори и републиканци заради неговото "побратимяване" с руския президент Владимир Путин, е заподозрян по отношение на лоялността му към традиционната американска външна политика, на първо място в резултат на наемането от него на Флин.
Критиците са си отбелязали, че Флин изглеждаше ненадежден и има лоша преценка. Бивши негови колеги мрачно се пошегуваха, че е имало "Факти на Флин", препратка към неговата склонност за съчиняване на неща. Флин е бил критикуван и за това, че е твърде близо до Путин. На конгреса на републиканците той се присъедини към хора от "Заключете я!", имайки предвид Хилъри Клинтън.
Много специалисти по външната политика клатят глави заради неподходящото поведение и език на Тръмп всеки път, когато той говори публично, или пуска коментар в Туитър, и поради неговата нестабилност и прибързаност.
Неговата среща на публично място по въпросите на сигурността след теста на севернокорейската ракета по време на вечеря пред очите на други гости е знак за провала му да действат отговорно. Неговото рязко прекъсване на телефонно обаждане до австралийския премиер, нашият верен съюзник в четири войни през последните сто години, е тревожно.
Неговото непоследователно послание в отношенията с Китай, първо посочвайки, че приема идеята за два Китая, и след това отстъпвайки под натиск, е обезпокоително. Неговата противоречивост по отношение на решението за две държави в Близкия изток е основен проблем, както и привидната липса у него на зачитане на германския канцлер Ангела Меркел, както и липсата на силна подкрепа за НАТО.
Фактът, че вицепрезидент Майк Пенс изигра основна роля в отстраняването на Флин е знак, че Пенс вече се налага над Тръмп, и е ясно, че Пенс няма да стои и да позволи нанасяне на вреди на външната ни политика, или националната ни сигурност да бъде застрашена. Американският народ, в крайна сметка, не би очаквал нещо по-малко.
Майк Пенс е изграден републиканец, с 12 години в Камарата на представителите, където беше на водеща позиция като председател на Републиканската конференция в последните си четири години в Камарата, преди да се състезава за губернатор на щата Индиана.
Пенс не е глуав, упорит републиканец, чиито силни християнски убеждения са оформили политиката му, включително неговите позиции по въпросите на жените, въпросите за гейовете и лесбийките, както и отказът му да приеме концепцията за глобалното затопляне. Неговите позиции по тези и други въпроси до изолиране на умерените републиканци от неговата позиция.
Неговият рейтинг беше нисък, когато Доналд Тръмп го взе за вицепрезидент. Имаше много съмнения, че Пенс би бил в състояние да спечели втори мандат като губeрнатор.
Пенс знае как да действа твърдо и агресивно и е ясно от поведението му и от езика на тялото, че той често изпитва неудобство от анархистичното и небрежно поведение Тръмп.

Следствието по свързания с Флин въпрос ще се развива с насърчаването от страна на председателя на Камарата Пол Райън и лидера на мнозинството в Сената Мич Макконъл. Освен това сенаторите Джон Кормин от Тексас, Рой Блънт от Мисури, Линдзи Греъм от Южна Каролина и Джон Маккейн от Аризона настояват за изслушване.
Тъй като ФБР разследва тази ситуация допълнително, което може би се очакваше да бъде като нормална процедура, след такова високо ниво и незабавен скандал, разразил се най-рано в който и да е президентски мандат (25 дни), ще има призиви Тръмп да подаде оставка или да бъде отстранен чрез импийчмънт.
Пенс ще има трудната задача да защитава Тръмп в публични изяви, но може да се очаква да работи зад кулисите, за да бъде сигурен, че Тръмп стабилизира своите изказвания и действия, особено по външната политика и националната сигурност.
Пенс е изправен пред ситуация, в която има някаква прилика с Джералд Форд при Ричард Никсън във време на беди и противоречия, както и възможността за бъдещи действия на Конгреса срещу Доналд Тръмп, ако психическото му поведение продължава да пречи на висшето ръководство на Републиканската партия и на външнополитическия елит.
Както авторът на този материал написа на 22 януари в History News Network, Пенс можеше да се позове, дори и ако Тръмп се противопоставеше, на 25-та поправка, параграф 4 , според която при мнозинство на кабинета Пенс би станал "изпълняващ длъжността президент". Някой може да нарече това "дворцови преврат", но Пенс би могъл да направи убедително това, че е твърде рисковано Тръмп да остане на власт.
Пенс е изправен пред голямо бреме, и независимо дали някой е съгласен с неговата собствена програма за вътрешна и външна политика, изглежда ясно, че вицепрезидентът ще направи това, което той се чувства принуден да направи, ако ситуацията продължи да се влошава.
Човек би си представил, че ако се реализира такъв сценарий, то Доналд Тръмп ще подаде оставка както Ричард Никсън направи през 1974 г., след като Правната комисия на Камарата одобри импийчмънт му. Но с неуравновесен човек като Тръмп, кой може да каже какво ще се случи?
Във всеки случай изглежда вероятно, че Доналд Тръмп ще напусне президенството в някакъв момент, вероятно между 31-те дни на Уилям Хенри Харисън през 1841 г. (умира от пневмония) и 199-те дни на Джеймс Гарфийлд през 1881 г. (умира от куршум убиец след 79-дневни ужасни страдания и лекарски грешки). Като цяло със сигурност изглежда вероятно, дори и да се задържи, че Тръмп няма да продължи 16 месеца и 5 дни, както се случи с Закари Тейлър през 1850 г. (почина от храносмилателната заболяване). Президенството на Пенс изглежда неизбежно./БГНЕС
........
Автор на коментара в сп. "Нюзуик" е Роналд Фейнмън, автор на книгата "Убийства, заплахи, американското президентство: От Андрю Джексън до Барак Обама".