След броени дни изтича 8-годишният мандат на Барак Обама. Неговото място ще заеме политическата му противоположност Доналд Тръмп, който ще седне на президентския стол на 20-ти януари. С какво ще запомним Обама?
Ако историците трябваше да напишат само едно нещо за Барак Хюсеин Обама, те вероятно щяха да отбележат, че след 143 години робството в Щатите е напълно премахнато, с избирането на чернокожия сенатор на Илинойс за държавен глава на страната.
През първия си мандат президентът завари криза на пазара за имоти и финансов срив на Уолстрийт. Той се изправи пред една паникьосана икономика и застана срещу идеологическата опозиция на фискалните стимули, удължавайки държавни разходи до 831 млрд. долара и осигуряване на добър баланс за икономиката.
За жалост политическите и социални трусове от този финансов катаклизъм още се усещат.
Съобщението за убийството на Осама бин Ладен навярно е едно от изявленията на Обама, които светът ще запомни завинаги. Тези му думи донесоха успокоение за много хора, но предизвика и гнева на обществеността заради невъзможността на могъщата страна да опази човека, отговорен за атаките от 11-ти септември.

Много от законодателните мерки на отиващия си държавен глава не минаха през Сената, въпреки че той се бори със зъби и нокти за по-миротворна Америка.
Най-запомнящи се бяха исканията да се заключи затвора в Гуантанамо и да се въведе по-строг контрол върху притежанието на оръжие – бичът на голямата държава, заливана всяка година от стрелби на обществени места.
Повече от две десетилетия САЩ се опитва да увеличи санкциите и тайните операции срещу получаването на ядрено оръжие на Иран. Само преди броени дни допълнителните данъци бяха възобновени, което ядоса Иран и доведе до редица международни дебати и срещи на върха.
Един от големите тестове за президента беше участието на САЩ във войната в Сирия. Дори когато Башар Асад се закани да използва химически оръжия, а хиляди цивилни бяха убити, той отхвърли призивите да се оттегли от конфликта. Сирия вероятно ще бъде в криза години напред. Критиците спорят дали и доколко е била успешна външната политика на държавния глава.
Докато Буш не обръщаше кой знае какво внимание на изменението на климата, Барак Обама беляза мандата си с прилив от законодателни мерки в полза на околната среда, предлагайки редица мерки за опазване на горите, водите, морските екосистеми, за ограничаване на емисиите на въглероден диоксид и увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници. Той се опита да съхрани за по-дълго и ледниците на Аляска, втурвайки се към ратифициране в Париж на ново международно споразумение за климата.
Ключова бе още една реформа – тази за универсално здравеопазване и максимално улеснен достъп до медицински грижи. За целта бяха удължени здравните застраховки на милиони граждани.
Голямо историческо значение има и посещението в Куба, което даде надежди за приятелство и партньорство между двете съседни държави. Обама се опита да затвърди добрите отношения и със страните от Латинска Америка - той стисна ръката на Уго Чавес, на никарагуанския президент Даниел Ортега и посети гроба на популярен салвадорски свещеник, убит от американските „ескадрони на смъртта“. /АФП