Владимир Путин трябва да е изненадан от себе си. След кризата с бежанците и Брекзит, проблемите в Европа позволиха на руския президент да се изяви като опора на стабилността в един регион, в който цари хаос. След изборите в Америка, в Белия дом очевидно влезе човек, симпатизиращ на Кремъл. На тази писта сега е и Франция. Победата на Франсоа Фийон над Ален Жупе в президентските първични избори, излъчен от дясноцентристката Републиканската партия и отявлен приятел на Путин, се очертава като фаворит за мястото в Елисейския дворец на изборите следващата пролет. (Най-сериозният съперник на Фийон е Марин Льо Пен, чийто симпатии към Москва са още по-красноречиви).

Русофилството на Фийон е продиктувано от убежденията му, а не от целесъобразност и той не крие тези свои възгледи. По време на дебат миналата седмица с г-н Жупе той сравни руската анексия на Крим с обявяване на независимостта от Сърбия, аргумент, който може да му е бил подсказан директно от Кремъл. На разширяването на НАТО към границите на Русия през 1990 г. той гледа като на провокация, която изисква ответен удар. Не е изненадващо, че Путин обяви Фийон като „почтен“ точно преди предварителното гласуване.

Едно е историческият ревизионизъм. По- обезпокоително за Германия е партньорството и с Франция в партийния клуб "Нормандия формат", създаден за да преговаря с Русия и Украйна, и желанието на Фийон да бъдат свалени икономическите санкции, които Европейският съюз наложи на Русия заради Крим и набезите в Източната част на Украйна. Мненията в ЕС са разделени по повод отношението към Русия - от „ястреби“ каквито са балтийските страни и Полша, до „гълъбчета“ - като Италия и Унгария. Досега германският канцлер Ангела Меркел умело водеше клуба, гарантирайки за най-тежките санкции на Русия. Но консенсусът бавно се пропуква и ако французите сменят позицията си, ще бъде истински шок за ЕС.

Подобно на други страни от ЕС, Франция се колебае в отношенията си към Русия. Част от избирателите симпатизират на Путин, в същото време енергийни фирми и селскостопански износители са гневни заради загубите, които понасят. Военните площадки на Кремъл, реални и потенциални, са относително далече от Париж. В същото време, една нация, гневна от атентатите, спонсорирани от Ислямска държава, е отворена към идеята да работи с г-н Путин в Сирия, дори през главите на разтревожените източноевропейци, ако е необходимо. През 2014 г. Франсоа Оланд, настоящ президент на Франция, се колебаеше месеци наред преди анулирането на сделка за € 1,2 млрд евро за военен кораб, след като санкциите на ЕС започнаха сериозно да се усещат.

Но на Франция и пука повече, отколкото на другите. Лидери като Матео Ренци, министър-председател на Италия, могат да печелят точки у дома като се противопоставят на санкции, но в ЕС и на високо

ниво в Брюксел се слушат г-жа Меркел и г-н Оланд

През октомври, непосредствено преди последната такава среща, двойката се срещна с Путин в Берлин и двамата бяха шокирани да чуят, че Алепо ще последва съдбата на Грозни - чеченската столица, опустошена от руските сили през 1990. Шикалкавенето на Оланд впечатли германците; а в Брюксел г-н Ренци предложи "стратегическо обсъждане" на обратния ефект от политика към Русия. Трудно е да си представим г-н Фийон да действа по този начин.

Картината се усложнява допълнително, след като бе избран Доналд Тръмп за президент. Германски висш служител коментира, че избраният американски президент изглежда, че предпочита да борави с набор от "емоции и рефлекси", а не да прави външна политика. И все пак адмирации за г-н Путин, за неговата постоянна политика, предвид иначе противоречивите му възгледи. Неговите призиви за обединени усилия с Кремъл в борбата с Ислямска държава са приети с одобрение и ентусиазъм от г-н Фийон. ЕС работи заедно с Русия отчасти заради трансатлантическото единство, включително и заради Барак Обама. Ако г-н Тръмп тихомълком премахне санкциите на Америка по отношение на Русия като част от по-голяма сделка за сътрудничество в Сирия, тогава работата на Меркел може да се окаже мисия невъзможна.

На първо място, това ще промени сериозно ситуацията. Санкциите не успяха да възпрат Путин, който сега разчита на войнствения национализъм, за да печели вътрешна подкрепа. Запазването целостта на ЕС не е чак толкова важно, би казал някой, в сравнение с цената на конфронтацията с някой ядрен съсед, с когото европейските фирми се стремят да търгуват.

Освен това, ако Фийон бъде притиснат, малко вероятно и да постави Москва пред Берлин. Президентът Фийон със сигурност ще вложи цялата си енергия, за да реформира френската държава, без да разбива единството на ЕС. На традиционната среща в Берлин след встъпването му в длъжност, той може да очаква да получи неодобрение от г-жа Меркел, както се случи с Оланд през 2012 година, по време на кампанията му около спасителния план на Гърция. Френско-германски отношения са

„сърцето“ на Европа

и г-н Фийон не е авантюрист, който може да го разруши.

Проблемът не е в това, че г-н Фийон ще се превърне в подставено лице на Кремъл в сърцето на ЕС. Проблемът е, че той може да направи по-трудно за Европа да възпират прищевките на Путин. Какво би станало, ако при някой от все по-честите набези на руски самолети във въздушното пространство на НАТО предизвика инцидент? Какво би станало, ако машината за дезинформация на Кремъл се опитва да преобърне едни европейски избори, хвърляйки в ужас германските шпиони? Какво би станало, ако г-н Путин разиграе някакъв сценарий в Беларус? Запазването на санкциите, означава затвърждаване на статуквото; една нова криза, ще изисква бързи и адекватни отговори, а г-жа Меркел няма да иска да действа без Франция.

Въпреки всичко, това са непредсказуеми времена. Г-н Фион не е просто участник в едни избори. Трудно може да се отгатне какъв ще бъде ефектът от победата на Тръмп. Властите както в Париж, така и Берлин се чудят дали американското сближаване с Кремъл може да насърчи Путин, ако се освободи от опасенията, че американците ще спонсорират поредни

"цветни" революции

в страната му, да се оттегли в чужбина - и може би дори да се превърне в по-конструктивен партньор по глобални въпроси, като този за контрола над оръжията.

Но ако Путин не възнамерява да действа така, тогава Фийон може да се окаже в ситуация да поеме същият курс, който пое г-жа Меркел, атакувайки решително руския президент, след като той я излъга за коварните си намерения към Крим.

Г-н Путин, както винаги, е непредсказуем и плановете му са неясни. Опасното е, че ако Фийон спечели изборите във Франция, това може да направи непредсказуем и неясен самият Европейски съюз. /faktor.bg