Изминалата седмица започна с многобройни положителни статистически данни за германската икономика, съобщава изданието "Геополитикъл фючър". Индексът за бизнес климата на базирания в Мюнхен Info Institute отбеляза, че оптимизмът на мениджърите в бизнеса расте, имайки предвид, че този индекс за октомври бе не само по-голям от предишния месец, но бе е на най-високото си ниво за повече от две години. Същевременно Purchasing Managers’ Index, изчислен от IKS Markit и използван от Европейската централна банка за оценката на здравословното състояние на европейската икономика, показва ускорено увеличение на германския индекс в сравнение със септември.
В допълнение Институтът за икономически изследвания в Кьолн прогнозира, че германският износ за Великобритания ще спадне само с 6% през следващата година заради на обезценяването на британската лира спрямо еврото след Brexit и че този спад ще се отрази незначително върху на икономическите резултати на Германия при 2017 година. Накрая, немската банка за развитие KfW публикува последния си доклад за германската средна класа и малките и средните предприятия (МСП). В него се посочва не само, че средната класа е в "отлична форма", но че МСП продължават силното си представяне, със стабилен ръст на продажбите от 3,3% и стабилен 30-процентов собствен капитал. Всичко това сочи, че Германия отново се е превърна в движеща сила на европейската икономика.
Но по данни на германската централна банка компании в страната нямат апетит за инвестиране. Германските фирми извън финансовия сектор са спестили повече средства, отколкото са инвестирали през последните 7 години, като сумата е 455 милиарда евро в брой и депозити. Докладът на KfW посочва, че повечето компании предпочитат да инвестират в спот пазара, а търсенето на заеми за инвестиране от страна на МСП продължава да намалява от 2008 г. насам, въпреки че лихвата е паднала. Повечето компании се обръщат към собствени финансови ресурси, които те са натрупали през годините, а не към външно финансиране. През 2015 г. капиталовите разходи от собствени средства на МСП достигна 105 милиарда евро, а делът на собствения капитал във финансирането на инвестициите е в 53%, което представлява увеличение от 4 процентни пункта в сравнение с предходната година.
Макар това да означава, че тези фирми са стабилни в краткосрочен план, то показва също, че те избягват и се безпокоят от външното финансиране. Повечето германски ръководители обвиняват за тази тенденция слабите перспективи за икономически растеж, както и факта, че затягането на правилата за кредитиране след финансовата криза през 2008 година принудиха банките да станат по-строги при отпускането на заеми, ограничавайки по този начин достъпа на МСП до кредитите.
Съобщения в местните медии по-рано този месец констатираха, че по-строгите правила, наложени на европейската банкова система от новата регулаторна рамка на ЕС, са повлияли отрицателно върху рентабилността на банките. В същото време, германските индустриални асоциации също посочиха, че ограниченият достъп до кредитите оказва влияние върху бизнеса на техните членове. Всичко това подкопава усещането, че оптимизмът за германската икономика се засилва.
МСП са гръбнакът на германската икономика, те представляват 99,95% от всички германски компании и в тях работят около 70% от общата работна сила. Микропредприятията с по-малко от 10 служители съставляват около една трета от работната сила на МСП. Ето защо тяхната готовност да инвестират е показател не само за нивото на бизнес оптимизъм в Германия, но и за социална стабилност.
Повечето чуждестранни продажби на малките и средни предприятия са в Европа, един пазар, който продължава да се свива заради социално-икономически проблеми на континента. Чуждестранните продажби на МСП извън Европа продължават да намаляват - от 17 на сто от общия обем на продажбите през 2013 година до 13% през 2015-та.
Продажбите в Германия наистина се засилиха заради вътрешното потребление и жилищно строителство, които нараснаха благодарение на намаляващите лихвени проценти. Фактът обаче, че малките предприятия продават акции на частни лица и харчат спестяванията си, показва, че те нямат много доверие в икономическо бъдеще на Германия.
Оплакванията от банковите регулации са нещо нормално, но това не е бюрокрацията, която спира компании да инвестират. Просто МСП предпочитат да използват собствените си ресурси за разходите, защото те не са сигурни, че с бъдещите печалби ще могат да си изплатят заемите.
Бизнесът е свикнал на известен риск, взимайки заеми за финансиране на проектите си. Но това става все по-рядко, защото успехът на новите проекти е все по-несигурен, особено в светлината на застоя и дори намаляване на икономическия растеж в Европа.
Доколкото правилата за получаване на заеми се затяган, доверие на мениджърите към финансовите пазари спада. Нежеланието да се рискува нараства заради опасенията на мениджърите, че една нова криза ще засегна бизнеса им. Те смятат, че ползите от вземане на заеми днес ще бъдат утре изтрити от изплащането им, особено ако икономическите перспективи за Европа продължават да бъдат спорни.
Германските компании могат да разчитат на собствените си финансови ресурси, докато не възникнат по-добри инвестиционни перспективи. Но те могат да чакат дълго време. През това време политическата нестабилност в Европа ще продължи да моделира предпазливото поведение на немските фирми към инвестирането. Това от своя страна намалява потенциала за растеж, което пък ще води до още по-голяма политическа нестабилност на континента. И след това цикълът пак ще се повтори. /БГНЕС
--------------------
Анализът на Антониа Колибасану е публикуван в Global Affairs Press („Глоубъл афеърс прес“) .