В Молдова искат един народ с един език, живеещ в две държави

Избрано 29.10.2016 16:07

В Молдова предстоят президентски избори. Те ще са решаващи за бъдещето на страната: дали ще се обедини с Румъния, или ще остане в руската сфера на влияние. Според анализаторите с по-големи шансове е проруският кандидат и лидер на социалистите Игор Додон. Той в момента използва голямото разочарование на молдовците от ЕС, откъдето не получиха всичко, което им беше обещано. Съгласен ли сте с прогнозите за победа на Додон?
Игор Додон няма да спечели на първия тур. А за втория не се знае нищо. Кандидатът на проевропейската коалиция - демократът Михай Гимпу, се ползва с подкрепата на Букурещ, Брюксел, Киев и Вашингтон. Получава оттам сериозни финансови средства. Още повече получава от най-близкия си приятел - олигарха Владимир Плахотнюк. А той е най-богатият човек в Молдова. Освен това, Михай Гимпу се ползва и с неопетнен морален облик (поне засега). Контрастът с другия проевропейски лидер - либерала Влад Филат е очевиден - последният е съден за присвояване на многомилиардна сума от бюджета. На фона на това, че третият, най-малък, участник в проевропейската коалиция - Либерал-Демократическата Партия не издигна свой кандидат, консолидацията около Михай Гимпу е безспорна. Така че, той има всички шансове да преобърне прогнозите в своя полза.

Как ще гласува многочислената молдовска диаспора?
Молдовската диаспора е разделена по политически признак и ценностна ориентация на две, примерно, равни половини. Живеещите в Румъния и в латиноезичните страни на Европа, естествено, са проевропейски ориентирани и ще гласуват за Михай Гимпу. Живеещите в Русия, естествено ще гласуват за Игор Додон. Но мисля, че правителството отново ще изиграе проруските избиратели: в Москва в посолството, както вече няколко пъти се случва, ще има на разположение само няколкостотин бюлетини, при наличие на няколко десетки хиляди желаещи да гласуват. Така везните, поне в определена степен, ще се наклонят към Михай Гимпу. В оспорваната битка, това може да се окаже решаващо.

Ако той победи, можем ли да очакваме скорошно присъединяване на Молдова към Румъния?
В Букурещ има много повече големи ентусиасти за обединението на страната, отколкото в Кишинев (доколкото знам, в София също има много повече ентусиасти за обединението на България, отколкото в Скопие). Стремежът е това да се случи през 2018г., когато е 100-годишнината от създаването на съвременна Румъния, обединила почти всички територии, населени с румънски етнос (с изключение на Сръбски Банат, Македония и някои части от българския дунавски бряг). Обаче експертите си признават, че на този етап желанието превишава възможностите. Все още липсва нужната политическа воля.А в Кишинев като цяло предпочитат да са тясно обвързани с ЕС, но да запазят своята самостоятелност (също както в Скопие). Молдовските политици издигат тезата за един народ, говорещ един език, живеещ в 2 държави. До 2 години тази нагласа едва ли радикално ще се промени.

Как ще се развиват отношенията на Букурещ и Кишинев с Москва, при победа на единия, или другия кандидат?
За Кишинев ще говорим след изборите. За Букурещ еднозначно мога да кажа, че в обозримото бъдеще не може да се очаква положително развитие на отношенията с Москва. Особено на фона на новото изостряне на украинската криза. Букурещ със сигурност ще продължи да подкрепя териториалната цялост на Украйна, въпреки граничните проблеми и притесненията, на които е подложено румънското малцинство в Северна Буковина. В случая Киев е по-малкото зло за Букурещ, отколкото Москва.

Вие императивно обвързвате румъно-украинските отношения с румъно-руските. Нима вторите на 100% определят първите?
Взаимоотношенията между Румъния и Украйна не може да бъдат разбрани извън историческия контекст на румъно-руските взаимоотношения, които, уви, много рядко са били безоблачно позитивни. Може би само по време на Руско-Турската Война от 1877-78 г., когато румънската армия съществено подпомага руската да освободи от турска зависимост самата Румъния, а после и съседна България. Или по-рано, по време на южните походи на Петър I, когато съюзник му е молдавският господар Димитрие Кантемир. Но тогава походите против турците са били неудачни и Кантемир е намерил убежище при императорския двор в Санкт-Петербург. Неговият син Антиох, както е известно, е станал виден руски литератор през XVIII век. Не говоря вече за съвместните съветско-румънски боеве против Хитлерова Германия и Хортистка Унгария, които завършват с победи.
Но в други случаи, каквито и действия да е предприемала Русия по отношение на Румъния, понякога даже съвсем положителни - като, например, по време на I Световна Война, когато с подкрепата на Русия Румъния не е била напълно окупирана от немците, в историческата памет на румънския народ е останало повече негативно, отколкото позитивно отношение към Русия. Даже, въпреки общата православна религия и факта, че в румънските княжества писменността е била кирилица чак до средата на XIX век.
В паметта е останало, че от Запад, особено от Франция през XIX век, идва прогресът. Знаменитите дейци на Румънската Революция от 1848-49 г. начело с Николае Бълческу са се ориентирали към Парижката Революция. А от Изтока, тоест от Русия, идва тирания. Което до голяма степен, уви, е било оправдано. Да си спомним класическото изречение, че Русия е "тюрма на народите". Страната, последна в Европа освободила своите селяни, едва ли е могла да се смята за прогресивна. А през 1861 г. в Румъния крепостни отдавна вече няма.
Така или иначе, но румънското общество повече помни следвоенното идване на комунистите на власт, с подкрепата на СССР и ексцесиите при управлението на покойния диктатор Николае Чаушеску, отколкото позитивните страници от общата ни история.
Именно затова разпадането на СССР беше прието, както се казва, "на ура". И именно затова всичко, което може да навреди на укрепването на Русия, се възприема положително от управляващия и интелектуалния елит. В това число и проблемите с някои бивши съветски републики. (Тук е уместно да отбележим, че аналогично средната като количество население Русия може негативно да възприеме усилването на гигантския Китай, имащ 10 пъти повече население. Става дума за взаимодействие и взаимоотношения на контрастно различни по големина съседи).

Обаче аз самият неведнъж съм бил свидетел, че обикновените хора в Румъния се отнасят към Русия и руснаците с уважение!? Това се забелязва и сега, когато продължава да се развива украинската криза!
Така е, обикновените хора се отнасят към Русия с уважение. Но държавата не отстъпва от негативната позиция, особено по време на кризата в Украйна. Влизайки в НАТО през 2004 г. и в ЕС през 2007 г., Румъния строго следва всички общи решения на тези международни структури. Конкретно, поддържа санкциите против Русия, инициирани от Вашингтон и Брюксел и е твърдо против влизането на Крим в състава на Русия. Разполага и американската система за ПРО в Девеселу.

Нима в Румъния политическата класа е еднозначно анти-руска?
В румънското общество, все пак, има и някои различия. Някои наблюдатели смятат, че "под натиска на санкциите на Запада Путин се стресна" и се отказа от първоначалния си план за анексия на целия Юго-Изток на Украйна и се ограни само с Крим. И това трябва да радва румънците, поне затова, че Юго-Западът на Одеска област граничи с Румъния. Много хора в Румъния са уплашени от войната в съседната държава.
Други смятат, че Румъния не трябва да е "по-свята от Римския Папа" и не следва да изостава от Запада, когато той бързо се "преустрои" и възстанови засега развалените си отношения с Русия. В края на краищата, географията, тоест, съседството между Румъния и Русия, не може да бъде отменено. Още повече, че руският газ е нужен на Европа.

Бившият президент на Румъния Траян Бъсеску няколко пъти направи скандални изявления по украинската криза и руско-румънските отношения. Как се отразиха те на румънската външна политика?
Трудно е да се намери по-противоречива президентска биография, отколкото на Траян Бъсеску. Имайки в актива си такова крупно достижение във външната политика на Румъния, като встъпването в ЕС 01.01.2007г., избран за президент на два пъти поред: на 28.11.2004 г. и 22.11.2009 г., той също така два пъти: на 19.04.2007 г. и 06.07.2012 г. беше изпратен от парламентарното мнозинство в оставка. И двата пъти импийчмънтът не успя: първият път народът на референдума гласува за него, а вторият път референдумът беше против него, но гласувалите бяха под 50%, като той самият призова хората да се въздържат. Така референдумът беше обявен за невалиден. Траян Бъсеску е от Констанца и е направил парите си като моряк на английски кораб. Естествено е да е свързан със САЩ и Великобритания. Новият президент, бившият кмет на Сибиу Клаус Йоханис, е от немски произход и е по-близо до Германия, Австрия, и до Европа, като цяло.

Едва ли само Траян Бъсеску е виновен за безцеремонното отношение на Вашингтон към Букурещ, което се вписва в рамките на новата политика на САЩ по отношение на ЕС?
Това отношение беше озвучено в началото на февруари 2014 г. от помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, която в Москва на шега наричаме Победа Новоземска (между другото, нейните предци са емигрирали именно от молдавските земи): знаменитият сега израз "Fuck EU"! В този дух, временно управляващият посолството на САЩ в Румъния Дуейн Батчър се изказа на 29.06.2014 г. по време на церемонията по извеждането на румънските войски от Афганистан, в Кандахар, в присъствието на бившия министър-председател Виктор Понта: "Ние също така ценим готовността на Румъния в името на мира и международната безопасност да поеме върху себе си ръководната роля в бъдещите изпитания, с които ще се сблъска Алиансът - от опасността от балистични ракети от страни, нарушаващи международното право, до руски военни интервенции". Тоест, САЩ еднозначно готвят Румъния за война с Русия. А това, че агресивността не е румънска национарна черта, такива "високо-грамотни" дипломати, като Нюланд и Батчър, явно не знаят. Такива дейци винаги търсят "пушечно месо" за изпълнение на своите неразумни, агресивни планове. Виктор Понта "благоразумно" си премълча и реши да не коментира това безумие (с което опозори себе си и правителството неизмеримо повече, отколкото президентът Траян Бъсеску).
Румънският елит, тръгвайки по пътя на безусловната подкрепа на крайните тенденции в американската външна политика, доведе Румъния до там, че, както точно се изрази журналистът Мирча Барбу, от вестник "Адевърул" да стане "повече НАТО, от самото НАТО". Това едва ли е от полза за румънския народ - да бъде заложник в голямата американска игра. Конкретна проява на тази зависимост е безумната идея за създаване на Черноморска Флотилия на НАТО, която доведе и до напрежение в румъно-българските отношения: от София към Букурещ прозвучаха основателни обвинения в безотговорност.

Как виждате по-нататъшното развитие на румъно-българските отношения?
Те имат дълга и славна традиция на взаимна помощ и солидарност. Печалните събития от периода 1913-1918 г. не успяха да ги помрачат. Въпреки русофилството на българите и русофобството на румънците, те ще продължават да се развиват и укрепват: и България, и Румъния са оградени от исторически врагове и са призвани заедно да си пазят гърбовете.
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911