Изглежда има 50 нюанса при терористичните организации: Тези, срещу които се борите; тези, за които си затваряте очите; и тези, с които правите временни съюзи.
Следващият текст е от официално изявление, направено на 13 октомври от високопоставен служител на Държавния департамент пред шефа на бюрото на в. „Хюриет“ във Вашингтон:
„Ние гледаме на кюрдските отреди в Шинджар [което е в Ирак и са наричани Части за съпротива Шенгал] като ПКК [поставената извън закона Кюрдска работническа партия]. Докато приемаме YPG като различни от ПКК, ситуацията тук се промени. След като ПКК е терористична организация, ние не работим с кюрдските групировки в Шинджар. Не е възможно тези отреди да участват в операцията срещу Мосул. В същото време там има също и други групи в рамките на „Хашд ал-Шааб“[шиитска групировка], с които не работим.“
Това изявление ме накара да си припомня заглавието на една известна книга: „50 нюанса сиво“.
Тази фраза определя много добре това, което в момента се случва в етническата, сектантска и религиозна мозайка в Ирак и Сирия.
Изглежда има 50 нюанса при терористичните организации: Тези, срещу които се борите; тези, за които си затваряте очите; и тези, с които правите временни съюзи. В същия дух изглежда, че има 50 нюанса на ПКК. "ПКК" е терористична организация; нейно разклонение в Сирия не е терористична организация; нейно разклонение в Ирак е терористична организация, и т.н.
Не можейки да спре фиктивния брак между САЩ и дъщерни организации на ПКК в Сирия, Турция с операцията си „Щитът на Ефрат“ наскоро реши да разположи свои войски на терен, за да бъдат спрени териториалните завоевания на ПКК в Сирия, а също така да изтласка „Ислямска държава“ (ИД) от границата си.

В момента съответните играчи в Сирия - независимо дали това е Западът, руснаците или иранците - нямат силно възражение срещу военното присъствие на Турция в Сирия.
Въпреки това Ирак представя много по-сложна картина, диктувайки Турция да бъде много по-предпазлива по отношение разполагането на бойци на терен - най-вече в рамките на операция срещу Мосул.
Обръщайки се към езика на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, вие очевидно не виждате никакви признаци на сдържаност. От известно време той използва реторика, която поставя под въпрос договорите след Първата световна война, които в голяма степен дават на Турция днешните й граници, оставяйки богатия на петрол Мосул извън територията на новата република. С отправянето на посланието, че Турция този път ще търси по-голяма роля в ставащото, тъй като е станала по-голяма сила, Ердоган създава впечатлението, че Анкара иска активна военна намеса в Ирак.
Но ако сте международна или регионална заинтересована страна, вие по-скоро ще имате обучени от Турция местни сили, участващи в операцията срещу Мосул, отколкото турски войници; вие по-скоро ще позволите на турските самолети да допринасят към въздушната операция, отколкото да има възпламеняваща турска реторика, дразнеща местните племена.
Вместо да се занимавате с досадната стойност на Турция, което може допълнително да усложни и без това сложната ситуация (и по този начин се изложите на риск от смърт, както казват турците), можете да вземете под внимание турските опасения и да оставите възможност за ограничено присъствие на Турция.
Безкомпромисната реторика помага на Ердоган да изгради образа на силен лидер във вътрешен план. /БГНЕС
-----------
Барчън Йънанч, в. „Хюриет“