Докато европейците оценяват последици от референдума „Брекзит“ на Великобритания, те са изправени пред поредица от избори, които също могат да разклатят политическата върхушка.
През следващите 12 месеца в четири от петте най-големи икономики в Европа ще има избори, което почти сигурно ще означава сериозен напредък за десните популисти и националисти. По-рано разглеждани като групировки, Националният фронт на Франция (НФФ), италианското Движение Пет звезди (ДПЗ) и Партията на свободата в Холандия (ПСХ) привлякоха легиони от последователи чрез подтикване на недоволство от имиграцията, тероризма и слабите икономически резултати. "Холандия трябва отново да се превърне в страна на и за холандците", заявява Евърт Дейвлаар, поддръжник на Партията на свободата, който казва, че имигрантите не споделят "западните и християнските ценности."
Дори най-могъщият политик в Европа, германският канцлер Ангела Меркел, е подложена на атаки. Антиимигрантската партия „Алтернатива за Германия“ (АГ) изсмуква подкрепа от Християн-демократическия съюз на Меркел на скорошните провинциални и местни избори, извличайки изгода от недоволството от мигрантската криза в Германия. В Австрия крайнодясната Партия на свободата (ПС) се е прицелила в спечелване на президентството на балотажа на 4 декември, след като резултатите от изборите през май, загубени с малко от ПС, бяха анулирани поради допуснати нередности в преброяването на гласовете. Популистите са дълбоко скептични по отношение на европейската интеграция, а тези във Франция и Холандия искат да последват британския пример и да напуснат ЕС. „Политическият риск за Европа сега е доста по-значителен, отколкото в САЩ“, каза Ажай Раджадиакша, шеф на макроизследванията в „Барклис“.

Има и още един тест за силата на популистите на 4 декември, когато в Италия ще се проведе референдум за промени на конституцията, предложени от правителството на премиера Матео Ренци. ДПЗ оглавява опозицията срещу правителствения план за намаляване на местата в горната камара на парламента и ограничаване на нейните правомощия, крачка, с която Ренци иска да ускори действията в областта на икономическите реформи. При положение, че премиерът заплаши да подаде оставка, ако получи отрицателен вот, насочените към растежа мерки като намаляване на корпоративния данък и подпомагане на крехката италианска банкова система може да не бъдат обсъждани. „Може би в крайна сметка ще се стигне до политическа криза заедно с икономическото забавяне и банковата бъркотия", казва икономистът Максим Сбахи от „Блумбърг интелиджънс“. "Ненадейно звездите могат да се подредят за най-лошото."
Последните проучвания на общественото мнение показват, че силите на „Не“ напредват. Ако получат превес, властта може да бъде поета от преходно правителство до провеждането на избори, вероятно през 2017 г., каза Волфанго Пиколи, съпрезидент на „Тенео Интелиджънс“, фирма за политически консултации в Лондон. „Големият победител ще бъде Движението Пет звезди“, което може да увеличи своя дял от 14% в парламента, каза той. ДПЗ може и да не спечели достатъчно подкрепа за сформиране на правителство, но ще има достатъчно места да лиши всяка друга партия от солидно мнозинство.
Този сценарий подчертава това, което може да бъде най-големият риск от националистическото мъртво вълнение: все по-фрагментирани парламенти, които няма да бъдат в състояние или няма да желаят да се справят с проблемите, спъващи техните икономики. Вярно е, че популистките лидери може да не разполагат с достатъчно влияние, за да приемат спорните мерки като призива на холандската Партия на свободата за затваряне на джамиите и депортиране на мюсюлмани. И макар гласуването за „Брекзит“ през юни да помогна за стимулиране на евроскептиците, малко вероятно е някоя голяма европейска страна скоро да се откаже от ЕС, написаха в неотдавнашен свой доклад икономисти от „Морган Стенли“. Но те добавиха, че „партиите на протеста обещават да върнат часовника назад“ по отношение на реформите на свободния пазар, оставяйки в действие „склерозирали“ трудови и пазарни регулации. Френският национален фронт, например, иска временна ренационализация на банките и увеличаване на тарифите. Такива политики биха могли да обезсърчат и без това вече слабия растеж в еврозоната, прогнозират от Международния валутен фонд, който да спадне от 2% през 2015 г. до 1,5% през 2017 г. "Политиката налага негативна тенденция на растежа", посочват икономистите.
Ето кои са предстоящите гласувания в четири от страните от ЕС:

Италия, 4 декември. Референдум.
Премиерът Матео Ренци иска да ореже правомощията на горната камара на парламента и каза, че ще подаде оставка ако преобладава отрицателният вот. Това може да тласне страната към криза, която да доведе до преходно правителство и парламентарни избори през 2017 г. Отрицателният вот е малко вероятен, но засега поне една четвърт от гласоподавателите не са направили своя избор. Подкрепящите Ренци са разделени от референдума, което може да го подтикне да направи отстъпки, за да успокои партийните членове, които се противопоставят на плановете му.
Холандия, март 2017 г. Парламентарни избори.
Гласоподавателите ще изберат членовете на парламента, в който Либералната партия има повечето места и оглавява коалиция, в която е и Партията на труда. Последните проучвания на общественото мнение показват, че антиимигрантската евроскептична Партия на свободата на Геерт Вилдерс е рамо до рамо с либералите. Но дори и ако Партията на свободата вземе повечето места, е малко вероятно да си намери коалиционен партньор. Подобряването на икономическите показатели може да бъде от полза за утвърдените партии и премиерът Марк Руте от либералите може да укрепи подкрепата за себе си със стимулиране разходите за здравеопазване и сигурност.

Франция, април-май 2017 г. Президентски избори.
Избирателите ще гласуват за президент чрез поредица от първични избори, последвани от първи кръг на гласуване през април и балотаж през май. Кметът на Бордо Ален Жупе, проевропейски, ориентиран към бизнеса бивш премиер, е водещ за първичните избори за кандидат на десницата през ноември. Левицата има свои първични избори през януари; Франсоа Оланд, изключително непопулярният президент социалист, още не е казал дали ще търси преизбиране. Жокер е Емануел Макрон, бивш министър на икономиката при Оланд, който създаде свое собствено политическо движение, но не каза дали ще се кандидатира.
Първият кръг на президентските избори ще противопостави победителите от първичните избори срещу Марин льо Пен, лидер на крайнодесния Национална фронт, както и срещу кандидатите от по-малките партии. Проучванията показват, че Льо Пен ще спечели най-много 30% от гласовете през април, което е достатъчно, за да премине във втори кръг. Но анкетите сочат, че тя ще загуби на балотажа срещу който и да е от кандидатите на утвърдените партии. На парламентарните избори през юни партията, която спечели президентския вот, вероятно, ще спечели достатъчно места, за да формира правителство. Въпреки популярността на Льо Пен, Националния фронт няма места в 577-местния парламент и не успя да получи контрол в никое от регионалните правителства на изборите миналата година.

Германия, септември 2017 г. Парламентарни избори.
Канцлерът Меркел е изправена пред сериозни критики в коалицията й за нейния подход по мигрантската криза и още не е казала дали ще се опита да бъде преизбрана след 11 г. на поста. През декември ще се проведе конгресът на нейната партия, поради което се очаква скоро тя да огласи намеренията си. Ниска безработица, повишаващи се заплати и нисък, но стабилен растеж заедно с широка подкрепа от деловите среди биха допринесли за неин четвърти мандат. Правителството на Меркел планира намаляването на данък общ доход с 6,3 млрд. евро да започне следващата година. След скорошните си победи в провинциални и местни избори, популистката АГ може да спечели места в парламента за първи път. Но другите партии вероятно ще се обединят за предотвратяване на всякакво влияние на АГ върху правителството. И Меркел има рейтинг на одобрение от 54% - повече от повечето европейски лидери – успоредно с това, че нейният блок ХДС/ХСС все още се радва на комфортно лидерско място в проучванията на общественото мнение. /БГНЕС
----------
Карол Матлак, агенция „Блумбърг“.