Преди около 2500 г. е основана първата велика персийска империя, оглавявана от Кир Велики. През следващите няколко века тя се разпростира до доминираща роля над една значителна част от съществуващото тогава население на света и се простира от Западна Индия до Средиземно море. Наследниците на тази имперска персийска традиция са днешните шиити иранци, и тяхната съвременна амбиция за Близкия изток - да задълбочат влиянието си в региона - ще мъти още повече вече напрегнатия регион сериозно през следващите няколко години.
Докато пътя на Иран към ядреното въоръжаване беше временно прекъснат от дипломатическо споразумение, освобождаването от санкции беше договорено като резултат от наливането на милиарди долари в неговата икономика. Голяма част от тези пари ще бъдат използвани за увеличаване на иранския контрол над Ливан, Сирия, Ирак, Йемен, Афганистан и други крехки регионални нации. Те ще поставят под нарастващ натиск нашия основен съюзник Израел, и ще продължават да се сблъскват с нашите сунитски съюзници, особено със Саудитска Арабия и страните от Персийския залив. Иранците също така ще увеличат способността си да използват асиметрични оръжия като кибернетични или тероризма, за да влияят върху общественото мнение и да увеличават тяхната свобода за маневриране. И с течение на времето иранските отношения с Русия на Владимир Путин ще се задълбочат.

Следващият президент на Съединените щати трябва да заеме активна позиция по отношение на иранското предизвикателство. Просто се надявам, че нашите съюзници и приятели в региона ще бъдат в състояние да се противопоставят на Иран самостоятелно, или с минимални нива помощ, срещу иранската доминация на региона. Ние първо и преди всичко трябва да предоставим военна помощ, обучение и технология на Израел и нашите сунитски партньори в региона, голяма част от която може да бъде самостоятелно финансира от народите там. На второ място, ние трябва да използваме нашите собствени активи в кибер-пространството да се защитаваме (и нашите съюзници) по-ефективно и да се подготвят да отговорят офанзивно за възпиране на иранския авантюризъм в киберпространството. Трето, нашата разузнавателна общност трябва агресивно да се фокусира върху разбирането на иранските стъпки и за консултиране на лидерите на САЩ за това как да контраатакуват. И четвърто, донякъде контраинтуитивно, ние също трябва да поддържаме отворен диалог с Иран – който да включва търговска, научна и дипломатическа ангажираност.

Парадоксът на Иран е, че с течение на времето, като взаимодействаме с иранците, ние имаме най-добрата възможност за извеждане на тяхното младо и динамично население на по-отговорни позиции на международната сцена срещу желанията на застаряващата теокрация. В същото време ние ще се нуждаем от силно военно и кибервъзпиращо държане заедно с нашите съюзници в тази турбулентен регион. В тази комбинация от възпиране и диалог е нашата най-голямата надежда за подобряване на отношенията с течение на времето. /БГНЕС
...............
Автор на коментара в сп. „Тайм“ е Джеймс Ставридис. Адмирал Ставридис е бил върховен главнокомандващ на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа. Той е декан на института „Флетчър“ по право и дипломация в университета Тъфтс.