Ханс-Петер Ул е германски юрист, дългогодишен депутат в Бундестага от ХДС, председател на подкомисията по разоръжаване и контрол на въоръженията. Ул е eдин от европейските политици, които периодично идват в България, за да проверят нейната готовност за членство в шенгенското пространство. Следи отблизо съдебната реформа.

Службите трябва да обменят информация. Ако терорист влезе през България,

останалите в ЕС трябва да знаят.

Страните, в които се водят военни действия, ще имат нужда от гражданите си, за да се възстановят.

Ако сега нямаме вътрешни граници, ще бъде много безотговорно.

- Г-н Ул, участвахте в кръглата маса за заплахите от тероризма, органзирана от председателя на вътрешната комисия в парламента Цветан Цветанов. Какви са изводите, които могат да се направят от дискусията, посветена на Закона за противодействие на тероризма?

- За българското правителство този закон е много важен, както и другите, които са с тази тематика. Защото тероризмът може да бъде отстранен само чрез разузнавателни средства и други специфични дейности. Това са интензивни методи и средства, чрез които държавата влиза в правата на човека. Те трябва да бъдат прилагани законосъобразно, за да няма злоупотреба с правата на гражданите, както и с информация.

- Как оценявате антитерористичния закон, който трябва да бъде приет на второ четене в българския парламент?

- Запознат съм със закона и инструментите, с които ще се работи за противодействие на тероризма. Тези мерки, които се приемат, са доста сложни, затова е хубаво той да бъде преразглеждан. Ние в Германия направихме така - с помощта на експерти в областта

проверихме

изпълнението на

антитерористичния

закон

няколко години след приемането му. Понеже законът е доста сложен, прилагането му - също, то той периодично трябва да се актуализира.

- Един от акцентите в дискусията беше, че все още има елемент на недоверие между службите за сигурност на отделните държави, което пречи на противодействието на тероризма, защото обмяната на информация не е достатъчно навременна и ефективна. Какви са вашите впечатления за това?

- Държавата трябва да защитава своите граждани и може да го направи само ако има информация. Тя трябва да се обменя между отделните институции. Дори в Европа това споделяне на информация между службите е в начален етап и този процес трябва да се усъвършенства.

- Сътрудничеството на службите за сигурност в България с тези от Западна Европа се подобрява. Изчезва ли недоверието между институциите от Западна Европа и по-младите членки на ЕС с оглед новите предизвикателства, свързани със заплахите от тероризъм?

- Да, това е добре. Защото, ако потенциални терористи влязат през България и се отправят към други държави, те трябва да знаят това.

- Кой проблем е по-голям за Европа - бежанският поток или заплахата от тероризъм?

- Опитът показва, че с бежанците влизат и терористи. Това невинаги е така, но се случва. Двете опасности не могат да бъдат сравнени. Тероризмът е моментна опасност за тези, които ще пострадат. Бежанският поток от Африка например е разбираем от гледна точка на хората, които бягат от бедност. Но от страна на Европа, мога да кажа, че

няма как да

приемем

милиони

мигранти

Нашата основна задача е да контролираме и регулираме този процес. Хора, които са преследвани обаче, трябва да имат право да бъдат приети в Европа. Но дори и мигранти, които бягат от граждански войни, е редно да си останат в родината. Защото след края на войната там, страната им ще има нужда от тях, за да бъде възстановена.

- Вярвате ли, че това ще се случи?

- Работим за това като представители на Европейския съюз. Освен контрол и регулация на тези сложни процеси е нужна и финансова подкрепа.

Европа трябва да

създаде условия

за живот на

хората от

размирните

страни

Това включва пари за бежанските лагери, работни места, обучение за децата и помощ на по-възрастните. Войната в Сирия ще приключи и тогава страната ще има нужда от всеки един човек, за да се възстанови.

- Трябва ли България да стане по-бързо пълноправен член на шенгенското пространство с оглед на това, че ние сме външна граница на ЕС и от нея зависи сигурността на континента?

- Шенгенското споразумение е прекрасна идея, но, за съжаление, в реалността не се получи добре. Идеята означава, че ние ще защитим външните граници на шенгенското пространство и няма да имаме никакъв контрол на вътрешните граници. Това обаче може да работи, когато външните граници са сигурни. Всички видяхме какво се случи в Гърция. Ако сега нямаме вътрешни граници, ще бъде много безотговорно. Трябват ни сигурни и контролирани както вътрешни, така и външни граници. Ако това се случи, границата между България и Европа може да бъде премахната. Но в момента се

засилва

контролът

дори на

границата

между

Германия и

Австрия

Това не е хубаво, но е необходимо.

- Какво е мнението ви за тезата, че Германия е повлияла за решението на българското правителство да оттегли подкрепата си за Ирина Бокова за шеф на ООН и да издигне Кристална Георгиева?

- България трябва да направи всичко възможно, за да може нейната кандидатура да спечели. Досега стана ясно, че кандидатът няма да получи мнозинство при гласуването. И затова Бойко Борисов направи много умен ход с издигането на новата кандидатура. Георгиева е много опитна и най-вероятно би усляла да спечели мнозинство. Пожелаваме успех на българското правителство./24chasa.bg