Попадайки в училище за първи път, пред детето се открива цял един нов свят – свят на преживявания, усещания, взаимодействие…и отговорности. Често се случва така, че когато едно дете стане ученик, при него периодът на адаптация може да продължи по-дълго време.

Това се дължи на най-различни причини и понякога поведението на детето започва да прави впечатление на околните – на другите деца, на учителите. В такива моменти започва да се говори за „проблемни деца”. Тъй като да си родител не е лесна задача, а понякога дори учителите и възпитателите не успяват да се справят с определена задача, понякога е необходимо просто някакво напътствие.

Спомената неуместно дума като „хиперактивност” би могла да притесни сериозно един родител, дори и когато е казана от учител. Дори и учителите понякога не успяват да определят точния „проблем” , с който едно дете се сблъсква.

Днес ще предоставим кратка информация относно проблемът за „Разстройство на вниманието” и какво представлява той – възможността за концентрация означава целеустремено и съзнателно насочване на вниманието към дадена ситуация, дейност или задача, обусловена от определена продължителност.

Всички останали подбуди и стимули, които не се отнасят към конкретната ситуация са извън вниманието и не се приемат. Този проблем се появява в ученическа възраст, но може да е и на по-ранен етап – в предучилищната подготовка. Това е един от най-лесните за откриване проблеми, тъй като за това е необходимо просто едно наблюдение в семейството или в училище. Обективната преценка по принцип е много трудна, тъй като поведението на детето може да се различава всеки ден, всяка седмица или дори и в едни и същи ситуации да се държи по различен начин.

Няколко основни критерия за определяне:

1.Бързо се разсейва от външни влияния.
2.Има проблем със съсредоточаването върху конкретна задача и едновременно с това с довършването й.
3.Има проблем с целенасочеността и задържането на вниманието.
4.Има проблем със самостоятелната работа.
5.Има проблем с изслушването и изпълняването.
6.Често е „изключило” – гледа със замечтан поглед.

Разбира се могат да са налице и други критерии, но това са основните. Недостатъчната концентрация може да се отнася само за определени области – примерно по време на рисуване не проявява спонтанност, но от друга страна по време на физически дейности се справя много добре.

Този вид разстройство се отстранява сравнително лесно, чрез възпитателни дейности и дисциплина, тъй като в случая става въпрос само за частично нарушена концентрация.
Причини за нарушения в концентрацията на вниманието. Възрастните хора са наясно, че когато са уморени, след дълга и изтощителна работа трудно се концентрират.

При децата тези причини действат в доста по-голяма степен. Друг фактор, който играе огромна роля при разстройството на вниманието е и стресът, с който едно дете се сблъсква в училище – големият обем материал, който трябва да се възприеме за кратък срок от време. Това може да повлияе върху възможностите на детето.

Понякога недостатъчната концентрация може да се дължи на наследствено обусловени фактори или обусловеност на вегетативната нервна система и мозъчните заболявания, както и нарушена обмяна на веществата.

Тъй като медицинската страна на нещата може да се диагностицира чрез съответните специалисти, точната причина за разстройство на вниманието без медицински показател е по-трудна за откриване.

В педагогическата практика се използват следните подходи за идентификация – наблюдение на поведението, разговор с детето и родителите, анализ на извън училищните и семейни фактори, тестове за концентрация, и др.