Мънистото е с размер 4 мм и е с 200-300 г. по-старо от златото във варненския некропол

Едно миниатюрно златно мънисто обърна представите на науката за човешкото развитие по нашите земи в праисторически план.

Откри го в началото на август китайска доброволка, участваща в разкопките на праисторическата могила край пазарджишкото с. Юнаците. Според археолозите, съръководители на експедицията, доц. Явор Бояджиев и неговия син Камен Бояджиев от НАИМ на БАН това безспорно е най-старото обработено злато в Европа. Те го

датират, че е

изработено около

4600-4500 г.

преди новата ера,

което го прави с около 200-300 г. по-старо от златото, разкрито във варненския некропол, което се смяташе за най-старото.

Безспорно доказано е, че варненското злато е изработено през късния халколит, докато това от Юнаците е от средния халколит, обяснява Камен Бояджиев.

А то наистина е миниатюрно. Размерът на мънистото е едва 4 мм, а теглото му е 15 сантиграма. Прашинка, чието намиране си е истински късмет и научна сензация. Открито е в праисторическа къща от преди 7000 г. при прецизната обработка на терена.

Всъщност това в някаква степен потвърждава тезата на учените отпреди години, че край Пазарджик се е намирал най-древният град в Европа, наречен от тях Градът на птиците. Това произлиза от факта, че през годините при разкопките са открити над 130 фигурки на птици, които вероятно са били издигнати в култ от жителите на селището.

В същото време древният град е бил с площ, не по-малка от 100 дка, и е имал градска структура. Тя е включвала укрепена част - акропол, занаятчийска част за производството на различни изделия, жилища. През годините е открита и крепостна стена с дебелина 5 м, както и заобикалящ я ров, което говори за сериозна защитна система.

Намерена е и портата на праисторическата крепост, която се крие под могилата. Селището е датирано в каменно-медната епоха и е на поне 6200 г. Това оборва схващанията, че първите селища на Стария континент са се образували през бронзовата епоха.

Всъщност селището вероятно е било много по-голямо и се е простирало извън границите на могилата, а всички са се прибирали в укрепената част при нападения и други бедствия.

Първото описание

на могилата в

Юнаците правят

братята Шкорпил

през 1898 г. в книгата си “Първобитните люде в България”. Самата могила е с формата на пресечен конус с диаметър 110 м в основата си и височина 12 м.

Археолозите смятат, че тя се е образувала от разрушени селища, като всяко следващо е изграждано върху руините на предишното, обяснява Камен Бояджиев.

Първите разкопки на могилата датират от 1939 г. Още тогава ръководителят на експедицията Васил Миков заявява, че откритите находки са уникални не само за България, но и за Югоизточна Европа. Но тогава все още не е било ясно, че става дума за изключително древни селища, чието население е било на високо ниво като организация и начин на живот.

Хората са се занимавали с животновъдство и земеделие и дори са консервирали месо в нещо като древни хладилници - ями, вкопани на 1 м в земята и измазвани с водоустойчива глина. Така се поддържала определена температура и месото можело да се съхранява по-дълго време.

В подобен хладилник археолозите са открили останки от животни. В същото време занаятите са били на много високо технологично ниво. Откритите керамични съдове говорят за голямото майсторство на древните грънчари. Те са умеели да правят сложни декоративни композиции, релефна украса. Оцветявали са ги с графит, червена и бяла боя.

При разкопки са открити и голямо количество медни предмети, сечива от камък, кремък, кост и рог. Керамични съдове, които са били използвани в земеделието, дърводобива и дървопреработката, обработката на кожа и текстил. Намерената многобройна култова пластика говори за почитаните божества и религиозни вярвания. Освен фигурките на птици са открити статуетки на бременни жени, които учените свързват с култа към Богинята майка, символ на плодородието и продължаването на рода.

Археологът Камен Бояджиев подчертава, че това са артефакти, които говорят за много развита култура. Безспорно Градът на птиците е бил с развита търговия и търговска мрежа, което от своя страна е дало тласък за високото майсторство на занаятчите. В същото време

близостта на

селището до

р. Тополница, от

която от древността

се е добивало злато,

показва че районът е предоставял възможността за ранната му експлоатация и обработка.

Откритото миниатюрно златно мънисто същевременно говори, че древните са владеели технология за фина обработка на благородния метал. Археолозите са оптимисти, че бъдещите разкопки на селищната могила край Юнаците ще донесат още много открития и научни сензации, още повече че е разкрита малка част от нея.

Всичко обаче отново опира до пари. Тази година разкопките продължиха 50 дни. За толкова са стигнали парите, при положение че археологическото лято е не по-малко от 3 месеца.

За работата по могилата 8000 лв. е отпуснало Министерството на културата. Фондация “Българско наследство” е осигурила доброволци от различни страни на света, които обаче си плащат, за да участват в експедицията и организираното полево училище. Китайката, намерила златното мънисто, е една от тези доброволци.

С частно дарение се е включил и американски гражданин. Недвусмислено е мнението на учените, че

Градът на птиците

крие огромен

туристически

потенциал

Директорът на историческия музей в Пазарджик Борис Хаджийски обясни, че това може да стане, ако разкопките продължат и обектът се социализира. И в момента към могилата има голям интерес - групи от страната и чужбина, както и индивидуални посетители правят запитвания и я посещават, въпреки че в пазарджишкия музей има постоянна експозиция от находки, открити в Града на птиците.

Хаджийски заяви, че музеят е кандидатствал пред посолството на САЩ с проект за финансиране на консервацията на крепостната стена, открита на могилата, в рамките на $ 50 000. Чака се отговор от Вашингтон.

Откритите от тазгодишната археологическа експедиция находки на селищната могила край Юнаците се съхраняват в трезорите на историческия музей в Пазарджик. След няколко месеца те ще бъдат показани официално. /24chasa.bg