„Когато гледаш в пропаст, пропастта гледа тебе“, казваше Ницше. Естествено, Обама не е бил настроен да мисли за немския философ, когато поздрави, да го кажем така, руския президент Владимир Путин на срещата на върха на държавните глави на Г20 в китайския град Ханчжоу.
Нещата са зле, когато двамата най-могъщи хора на земята предизвикателно се гледат един друг като герои от някой уестърн. Но тези двама, вместо револвери на колана, държат в себе си пусковите кодове на около 14 000 ядрени бойни глави. Кодовете ще бъдат последният предмет, който Обама ще предаде през януари идната година, непосредствено преди неговият приемник да произнесе клетва при встъпването в длъжността на стопанин на Белия дом.
Повече от хладната среща на двамата президенти е лоша новина за всички, защото никак не намали напрежението по света, конфронтацията на най-различни сили, без значение какви. Например, ако двамата ръководители – и техните правителства – бяха постигнали, макар и минимално споразумение, то войната в Сирия и конфликтът на ниско ниво в Украйна можеха да престанат да се разрастват.
Снимките имат доброто (или лошото) свойство да запечатват само един момент, който съвсем не е задължително да отразява общата атмосфера на дадено събитие. Само че видът на Путин и Обама говорят много и в него има твърде малко добро. В продължение на двадесет години живеехме в илюзията за това, че заедно с края на комунистическата система ще бъде прекратена и опасната конфронтация, под чийто знак премина втората половина на ХХ век. Но не се оказа така.
Липсата на топли чувства между Москва и Вашингтон само по себе представлява много по-дълбока пропаст, отколкото тази, която беше изкопана между комунизма и капитализма. И макар тя да беше истинска пропаст, тя не е изчезнала. При това трябва да бъде уточнено, че сегашната конфронтация произтича между двама съперници, притежаващи еднакво равнище на демокрация и граждански свободи. А останалият свят – независимо дали това му харесва или не – играе ролята само на наблюдател. Възможно е САЩ да са извършили редица грешки – а понякога и да са постъпвали злонамерено към сближаване с Русия след вдигането на желязната завеса – но агресивността на Путин също не е повод за шеги. Попитайте за това роднините на 298-те пътници на самолета, свален над Украйна, или пилотите от западни страни, носещи постоянно бойно дежурство в прибалтийските държави и излитащи за прихващане на руски самолети доста по-често, отколкото бихме искали да знаем.
Би ни се искало обективът на фотоапарата да беше запечатал друга картинка. Далече сме от мисълта да се уповаваме на това, че да се случи така, както написа навремето Толкин: „Стори му се, че неочаквано е погледнал в сърцето на врага, и е видял там любов и разбиране“. Но макар и малка капка човешка топлина би могла да успокои всички и, кой знае, дори би могла да подобри положението на много хора. Нямаше да е лошо те не само да се изпиват един друг с погледи, но и малко да си поговорят. И, най-важното да не посягат към кодовете за достъп до пусковите установки. /БГНЕС
---------
Хорхе Мариродрига, в. „Ел Паис“.